Превала: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Редакция без резюме
Ред 33:
Село Превала е разположено в най-високата част на долината на река Огоста, която извира от Язова планина. Притиснато е между Предбалкана (Широка планина) от север и Стара планина (Язова планина) от юг. С изключение на най-високите части по билото, северните склонове на Язова планина са обрасли с гъсти букови и иглолистни гори, обитавани преимуществено от диви свине, сърни, благородни елени, вълци, лисици и диви котки. Могат да се видят и някой редки за България птици като глухари, орли, соколи и др. През цялата година по склоновете на планината се стичат малки потоци, които при сливането си образуват река Огоста. Издигащата се на север от с. Превала Широка планина е карстов район, изграден от триаски, юрски и кредни варовици с гъсти, на места почти непроходими букови гори, с многобройни пропасти, пещери и подземни реки. В нея на около 12 – 13 км северно от с. Превала се намира най-източната група на белоградчишките скали. Дължината на тази планина е около 20 – 25 км. а средната ширина около 15 километра. Билото и е ориентирано в посока запад-изток и преминава през скалния венец Запад (с дължина около 5 км) и върховете Типчен (941 м.), Господин, Тупанков чарк, Мечит, Костин, Церов връх. Въпреки неголемите размери на Широка планина вътрешността и на северозапад от Превала е трудно достъпна поради изпъстрения със скални венци, върхове и тераси карстов терен. Тази част на планината е допълнително насечена и от извиращите в нея две малки реки, чиито долини са като малки терасовидни каньони, увенчани с високи скални венци и зъбери. И Широка и Язова планина са почти безлюдни, туристически пътеки и хижи в тях няма. Десетилетия наред районът е бил затворена гранична зона и това е запазило природата му почти непокътната.
 
Макар и в лошо състояние в с. Превала са запазени няколко стари къщи с оригинална архитектура типична за северозападния район на България, а също така и една автентична воденица (Дабината воденица), която е съхранена в работно състояние. Селската църква „Св. Възнесение Христово“ е построена през 1857 г. от майстор Лука Радул. Иконите са от Никола Константинов. През римската епоха до билото на Язова планина, и изворите на Огоста е имало кълдъръмен път. В подножието на планината има следи от градежи. Открита е и натрошена мраморна колона със символа на римските “ Ястреби„Ястреби“ (Фалконе). На Църни връх (Черни връх), са намерени следи от оброчище, дялани камъни, плочи, посветени на римски легион, рисунки на римски орли и други релефи. До разгрома на Чипровското въстание срещу Църни връх, оттатък изворите на Огоста се е намирал Католически манастир, седалище на архиепископ. На север върху скалистия връх, който заради извора на върха местното население нарича Посерко, се е намирала римска крепост в която съгласно иманярски легенди някога е имало „римска банка“. Най-вероятно в района са се намирали работилници за сечене на монети. В подножието на върха лежат останките на средновековен манастир. На североизток от селото се намира връх Градишки венец, където се намират разкопаните от иманяри останки на друга голяма римска крепост. На възвишението Младжина чука, издигащо се на югозапад от селото, също личат следи от древно поселение.
 
В района са открити десетки пещери и подземни пропасти, повечето от които все още не са проучени. Сред изследваните най-популярна е намиращата се в северния склон на Язова планина, на около 2 километра източно от селото, пещера „Мишин камък“ с дължина 695 м. След входа и, който е висок около 20 м, започва лабиринт от галерии, издълбани от подземните води, които подхранват река Огоста. Лабиринтът води до 2 разширения, дясното е богато на сталактити, сталагмити, синтрови езера, пещерни бисери. Едно южно разклонение на пещерната система води до най-хубавата и най-голямата зала на пещерата – подземен дворец е мощни колони, сталактити, сталагмити, повлеци, завеси. Пещерните води чрез сифон се оттичат в река Огоста. Най-дълбоката пропастна пещера в Белоградчишкия карстов район също се намира в землището на с. Превала, това е „Плешовска дупка“ с дължина 742 метра и дълбочина 102 м. Други изследвани пещери в района са „Леви Шупли камък“ – (с дължина 342 метра), „Айдушката пещера“ – (с дължина 127 метра), „Врелото в селото“ – (с дължина 97 метра), „Еврейски реп“ – (с дължина 41 метра), „Буко“ – (с дължина 38 метра), „Мицина дупка“ – (с дължина 36 метра), „Янина чука“ – (с дължина 31 метра), „Левица – врелото“ – (с дължина 27 метра), „Ранджова търса“ – (с дължина 27 метра), „Меча дупка“ – (с дължина 25 метра) и др.