Превала: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 33:
Село Превала е разположено в най-високата част на долината на река Огоста, която извира от Язова планина. Притиснато е между Предбалкана (Широка планина) от север и Стара планина (Язова планина) от юг. С изключение на най-високите части по билото, северните склонове на Язова планина са обрасли с гъсти букови и иглолистни гори, обитавани преимуществено от диви свине, сърни, благородни елени, вълци, лисици и диви котки. Могат да се видят и някой редки за България птици като глухари, орли, соколи и др. През цялата година по склоновете на планината се стичат малки потоци, които при сливането си образуват река Огоста. Издигащата се на север от с. Превала Широка планина е карстов район, изграден от триаски, юрски и кредни варовици с гъсти, на места почти непроходими букови гори, с многобройни пропасти, пещери и подземни реки. В нея на около 12 – 13 км северно от с. Превала се намира най-източната група на белоградчишките скали. Дължината на тази планина е около 20 – 25 км. а средната ширина около 15 километра. Билото и е ориентирано в посока запад-изток и преминава през скалния венец Запад (с дължина около 5 км) и върховете Типчен (941 м.), Господин, Тупанков чарк, Мечит, Костин, Церов връх. Въпреки неголемите размери на Широка планина вътрешността и на северозапад от Превала е трудно достъпна поради изпъстрения със скални венци, върхове и тераси карстов терен. Тази част на планината е допълнително насечена и от извиращите в нея две малки реки, чиито долини са като малки терасовидни каньони, увенчани с високи скални венци и зъбери. И Широка и Язова планина са почти безлюдни, туристически пътеки и хижи в тях няма. Десетилетия наред районът е бил затворена гранична зона и това е запазило природата му почти непокътната.
Макар и в лошо състояние в с. Превала са запазени няколко стари къщи с оригинална архитектура типична за северозападния район на България, а също така и една автентична воденица (Дабината воденица), която е съхранена в работно състояние. Селската църква „Св. Възнесение Христово“ е построена през 1857 г. от майстор Лука Радул. Иконите са от Никола Константинов. През римската епоха до билото на Язова планина, и изворите на Огоста е имало кълдъръмен път. В подножието на планината има следи от градежи. Открита е и натрошена мраморна колона със символа на римските
В района са открити десетки пещери и подземни пропасти, повечето от които все още не са проучени. Сред изследваните най-популярна е намиращата се в северния склон на Язова планина, на около 2 километра източно от селото, пещера „Мишин камък“ с дължина 695 м. След входа и, който е висок около 20 м, започва лабиринт от галерии, издълбани от подземните води, които подхранват река Огоста. Лабиринтът води до 2 разширения, дясното е богато на сталактити, сталагмити, синтрови езера, пещерни бисери. Едно южно разклонение на пещерната система води до най-хубавата и най-голямата зала на пещерата – подземен дворец е мощни колони, сталактити, сталагмити, повлеци, завеси. Пещерните води чрез сифон се оттичат в река Огоста. Най-дълбоката пропастна пещера в Белоградчишкия карстов район също се намира в землището на с. Превала, това е „Плешовска дупка“ с дължина 742 метра и дълбочина 102 м. Други изследвани пещери в района са „Леви Шупли камък“ – (с дължина 342 метра), „Айдушката пещера“ – (с дължина 127 метра), „Врелото в селото“ – (с дължина 97 метра), „Еврейски реп“ – (с дължина 41 метра), „Буко“ – (с дължина 38 метра), „Мицина дупка“ – (с дължина 36 метра), „Янина чука“ – (с дължина 31 метра), „Левица – врелото“ – (с дължина 27 метра), „Ранджова търса“ – (с дължина 27 метра), „Меча дупка“ – (с дължина 25 метра) и др.
|