Битка при Виго: Разлика между версии

== Историческа ситуация ==

Войната за испанското наследство започва, след като испанският престол минава в ръцете на френския принц [[Филип V (Испания)|Филип д'Анжу]], внук на [[Луи XIV|Луи ХІV]]. Редицa европейски държави не са съгласни с това. [[Кралство Англия|Англия]], Холандия ([[Съединени провинции|Съединените провинции]]) и [[Австрия]] образуват [[Велик съюз (1689)|Великия съюз]] и нападат [[Франция]] и [[Испания]]. Англичаните смятат, че чрез сериозна подривна дейност могат да разклатят властта на Филип, включително да предивикат [[въстание]] и [[гражданска война]]. Ето защо през 1702 г. те организират експедиция срещу ключовото пристанище [[Кадис]].<ref>Alfred Mahan, [https://archive.org/stream/cu31924014336220?ref=ol#page/n247/mode/2up ''The Influence of Sea Power upon History 1660 - 1783''], Boston 1918, p. 207</ref> Опитът за превземането му се проваля, но на връщане към Англия командващият на военноморската ескадва адмирал [[Джордж Рук]] разбира, че във Виго тъкмо е пристигнал голям конвой с [[Галеон|галеони]], натоварени със [[сребро]] от [[Америка]]. Той се охранява от френски [[Линеен кораб (ветроход)|линейни кораби]], начело на които е корсарят и адмирал Франсоа дьо Шаторено. Холандският помощник на Рук Филип ван Алмонд го убеждава да нападне, въпреки че е края на годината и че начинанието е рисковано. Така разходите по експедицията няма да са напразни, а ако бъде заграбено среброто, ще бъдат многократно компенсирани.

 

== Ход на битката ==

Град [[Виго]] се намира в началото на дълбок [[залив]] - един от типичните [[Риа|риаси]] от тази страна на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]]. В най-тясната част на залива е изградено съоръжение, което да предотврати по-нанатъшно нахлуване - [[верига]], опъната по повърхността на водата. Когато Рук се появява в близост, галеоните се оттеглят зад веригата. Освен това те са защитени и от бреговата [[артилерия]] на крепостта Ранда. На пръв поглед изглежда невъзможно да се извърши пробив, но разчитайки да двойно по-големия брой кораби (50 към 24),<ref>Michael Clodfelter, ''[https://archive.org/stream/warfarearmedconf0000clod#page/74/mode/2up Warfare and armed conflicts. A statistical encyclopedia of casualty and other figures 1494-2007]'', Jefferson 2008, p. 75</ref> англичаните и холандците не се отказват. Благодарение на мощните си [[Артилерийско оръдие|корабни оръдия]] те опустошават бреговите съоръжения, свалят и сухопътни сили, за да ги превземат. Един от корабите (''Торбей'') преодолява веригата и се оказва сам срещу французите.<ref>James Falkner, ''[https://books.google.bg/books?id=UX0ACwAAQBAJ&pg=PA31&hl=bg&source=gbs_toc_r&cad=3#v=onepage&q&f=false The War of the Spanish Succession 1701 – 1714]'', Pen and Sword 2015, p. 40</ref> За негов късмет един запалителен кораб ([[брандер]]) експлодира и пушеците му позволяват да се скрие. Когато всички съдове на нападателите се оказват в дъното на залива, битката вече е предрешена. Всички линейни кораби на Шаторено са пленени или потопени, някои са изгорени от екипажите им, за да не попаднат в английски ръце. Трите галеона и други товарни кораби на испанците също са отвлечени (те са последните, които не са разтоварени). Англичаните и холандците изгубват около 800 души, французите - над 2000.

 

== Последици ==