Предприемачество: Разлика между версии

'''Предприемачеството''' е процес на '''стартиране на ново предприятие''' или обновяване на вече създадено. Логиката на значението е свързана с това, че човек решава да предприеме нови действия '''по бъдещ проект''' за създаване на бизнес или '''по настоящ''', вече създаден. Отнасяме го към '''икономическите дейности''', свързани със създаването на нова фирма или обновявания на вече съществуваща. [[Предприемач]]ът е работодател, който регистрира индивидуално или в съдружие собствена фирма. Поради разбираеми икономически причини свързваме предприемаческите функции най-вече със сектора на малките и средни фирми, познати като дребен [[бизнес]], понеже големите фирми не са в началото на създаването на фирмата.

Предприемачеството е описано като "способността и '''готовността за развитие''', организиране и управление на бизнес начинание, заедно с всички рискове, за да се постигне печалба „. Въпреки че определението за предприемачество обикновено се съсредоточава върху стартирането и управлението на бизнеса, поради високия риск, свързан със стартирането, значителна част от стартиращите предприятия трябва да бъдат закрити поради “'''липса„липса на финансиране'''финансиране“, лоши бизнес решения, икономическа криза, липса на пазарно търсене или комбинация от всичко това. Понякога се използва по-широко определение на термина, особено в областта на икономиката. В тази употреба предприемачът е предприятие, което има способността да намира и да действа въз основа на възможности за превръщане на '''изобретения''' или технологии в '''нови продукти''': „Предприемачът може да разпознае търговския потенциал на изобретението и да организира капитала, таланта и други ресурси, които превръщат изобретението в търговско осъществимо нововъведение. В този смисъл терминът “Предприемачество "„Предприемачество“ също така обхваща иновативни дейности от страна на установени фирми, в допълнение към подобни дейности от страна на нови предприятия.

Според Кристофър Реа и Николай Волланд културното предприемачество е „практика на индивидуална и колективна агенция, характеризираща се с мобилността между културните професии и начините на културно производство“, която се отнася до дейности и сектори на творческата индустрия. В книгата си „Бизнесът на културата“ (2015 г.) Реа и Волленд идентифицират три типа културни предприемачи: „културни личности“, определени като „личности, които изграждат собствената си лична креативност като културен орган и го използват за създаване и поддържане на различни културни предприятия “предприятия“; „магнати“, дефинирани като „предприемачи, които изграждат съществено влияние в културната сфера чрез изграждане на синергии между своите промишлени, културни, политически и филантропски интереси“; и „колективни предприятия“, организации, които могат да се занимават с културно производство с цел печалба или с нестопанска цел.