Уикипедия

Венко Колев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 2:
| име = Проф. Венко Колев
| категория = художник
| описание = художник- керамик
| портрет =
| портрет-описание = проф. Венко Колев
Ред 13:
| категория = художник
| стил =
| учител = [[Стоян Райнов|проф. [[Стоян РайновРайновв]], [[Марко Марков|проф. [[Марко Марков]]
| академия = [[НХА|Национална художествена академия, София (НХА)]]
| направление = [[керамика]], [[скулптура]], [[акварел]]
| патрон =
Ред 26:
}}
}}
'''Проф. Венко Колев''' е български [[художник]]- керамик, един от най-големите майстори на художествената [[керамика]] в България, творец с оригинален стил и характерно чувство за формата, който има голям принос за развитието на съвременната българска керамика на XX век. Изтъкнат педагог в [[НХА|Националната художествена академия]], София.▼
 
▲'''Проф. Венко Колев''' е български [[художник]]-керамик, един от най-големите майстори на художествената [[керамика]] в България, творец с оригинален стил и характерно чувство за формата, който има голям принос за развитието на съвременната българска керамика на XX век. Изтъкнат педагог в [[НХА|Националната художествена академия]], София.
 
== Биография ==
Проф. Венко Колев (Станев) е роден на 17 септември 1915 г. в село Глоджево, Разградско.
 
През 1946 г. завършва [[НХА|Художествената академия]] в София]], със специалност ”Керамика”„Керамика“ с отличие, в класа на [[Стоян Райнов|проф. [[Стоян Райнов]], а три години по-късно (1949 г.) завършва и специалност [[скулптура|”Скулптура”]]„Скулптура“ при [[Марко Марков|проф. [[Марко Марков]].
 
През 1952 г. става редовен асистент по керамика при проф. Стоян Райнов; през 1962 г. – [[доцент]], а от 1972 г. е [[професор]] по керамика във [[НХА|ВИИИ ”„Николай Николай Павлович”Павлович“]], София.<ref name="СБХ">Характеристика предложение за Народен художник от секр. на СБХ, з.х. К. Тасева, Архив СБХ</ref><br>
От 1947 г. е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници (СБХ)]].
 
През 1958 г. има първа самостоятелна изложба в София със 150 творби, както и самостоятелна изложба във Варшава, Полша и съвместна изложба с [[Марин Върбанов]] в Прага, Чехословакия. През 1966 – 1967 г. има самостоятелни изложби в Берлин и Прага. Участва в изложбите ”Българско„Българско народно творчество”творчество“, които са гостували многократно в чужбина, както и в Общите художествени изложби, организирани от СБХ в страната и в чужбина.<ref name="СБХ"/> Втората му голяма самостоятелна изложба в София е през 1982 година.<br>
По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев“ на СБХ, под надслов „Котки и колоси“ (придружена от каталог). В края на 1996 – 97 г. в галерия „Витоша“, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) в България и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори – Франция, Гданск – Полша и мн.др.▼
 
▲По случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев през 1995 г. е уредена самостоятелна изложба в галерия „Райко Алексиев“ на СБХ, под надслов „Котки и колоси“ (придружена от каталог). В края на 1996 – 97 г. в галерия „Витоша“, София, е подредена голяма ретроспективна изложба с над 120 керамични творби на автора и акварели. Венко Колев има редица самостоятелни изяви (изложби и участия в конкурси) в България и в чужбина – Берлин, Лондон, Варшава, Валори – Франция, Гданск – Полша и мн.др.
Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овни. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни [[ангобна техника]], увеличавайки точката на топене в [[глазура]]та и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.<ref name="СБХ"/><br>▼
 
В по-късния творчески период Венко Колев преминава към ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки [[Релеф (скулптура)|релефи]], композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и [[стела|''стели'']]. В релефите и монументални пана от [[шамот|светла глина – шамот]], изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.<ref name="СБХ"/> Неговите керамични пластики "Kотки" са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев“, 1995 г., стр. 12</ref><br>▼
▲Венко Колев работи упорито в керамиката, като се задълбочава аналитично в народното наследство, като създава зооморфни керамични пластики, свещници и съдове, напомнящи структурата на култовите предмети по нашите земи. Характерни за него са ръчно изградени пластики на петли, птици, бикове, козли и овниовени. Той извлича най-същественото и го претворява в нови, тежки, масивни керамични творби, с богата фантазия, на съвременно художествено ниво. Венко Колев обогатява забравената в много страни [[ангобна техника]], увеличавайки точката на топене в [[глазура]]та и земно-оловните глазури, като ги прави по-твърди.<ref name="СБХ"/><br>
▲В по-късния творчески период Венко Колев преминава към ''пластично търсене'' в керамиката и преоткрива красотата на синтеза, като улавя най-характерното, но тя при него е архитектонична, а статичността е по-монументална, преминава от образа към символа, тоналността е обогатена от глазурите, които се допълват и преливат. Това са проблеми едновременно на скулптура и керамика. Създава керамични пана с мотиви на слънца, слънчогледи, птици и спирални розети в светло-тъмните контрасти с дълбоки [[Релеф (скулптура)|релефи]], композиции изградени от силно пластични и декоративни елементи. Венко Колев продължава да работи в създаването на редица значителни произведения в областта на рисуваната, фигуралната, съдовата и монументалната керамика. Забележителни и символични са неговите керамични ''колони'' и [[стела|''стели'']]. В релефите и монументални пана от [[шамот|светла глина  – [[шамот]], изобразява виещи се растения – женски фигури с лозници, композиции напомнящи храмове, кипариси, дървени клонки, както и плодове, цветя и птици.<ref name="СБХ"/> Неговите керамични пластики "Kотки"„Kотки“ са одухотворени негови приятели, с лични имена и съдби, както и портрети на напуснали го приятели.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев“, 1995 г., стр. 12</ref><br>
Успоредно с търсенията в керамиката, вървят и търсенията на Венко Колев в областта на [[акварел]]а – „от своеобразни, архаизиращи [[пейзаж]]и към все по-синтетични, психологически обусловени и символично натоварени композиции“.<ref>Виолета Василчина, каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев“, 1995 г., стр. 14</ref>
 
За участието му в Националната изложба за приложни изкуства през 1964 г., получава сребърен медал – І степен, на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за култура и изкуство]]. През 1972 г. е удостоен с наградата „Сузане и Жорж Реми“ на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция, награждаван е три пъти. Същата година става Почетенпочетен Членчлен на Международната академия по керамика при ЮНЕСКО – Женева, Швейцария. Получава Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори – Франция през 1974 г. Взема участия и в Международното биенале във Фаенца – Италия.<br>
 
Получава званието „[[Заслужилзаслужил художник|“Заслужил художник“]]“ – 1974 г. и званието „[[Народеннароден художник|“Народен художник“]]“ – 1981 г. През 1975 г. Държавният съвет на НР България награждава проф. Венко Колев с орден ”Червено„Червено знаме на труда“ по случай 60-годишнината от рождението му, а през 1985 г. е награден с [[Народна република България (орден)|орден ”Народна„Народна република България“]] – І степен]] за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.<ref name="СБХ"/> През 1995 г. Венко Колев получава Награданаграда на името на [[Иван Пенков]], както и Награданаграда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане„Поддържане на изкуството в България”България“.<ref>Каталог „Котки и колоси. Светът на Венко Колев“, 1995 г., стр. 49</ref>
 
Като преподавател в Художествената академия, специалност ”Керамика“„Керамика“, проф. Венко Колев допринася много с педагогическата си дейност и с личното си творчество за обучението на младите специалисти.<ref name="СБХ"/> Мощното му творческо присъствие дава импулси за развитието на керамиката в продължение на десетилетия и създава школа от последователи.
 
Умира на 28 март 1997 г. в София.
Line 54 ⟶ 55:
* 1964 г. Сребърен медал І степен, за участие в Националната изложба за приложни изкуства, от Комитета за култура и изкуство.
* 1972 г. Удостоен с награда „Сузане и Жорж Реми“ на Международната изложба на керамиката във Валори, Франция. Почетен Член на Международна академия по керамика към ЮНЕСКО – Женева, Швейцария.
* 1974 г. Специалната награда за скулптура на Международната изложба, Валори – Франция. Получава звание ”„[[Заслужилзаслужил художник]]“.
* 1975 г. Награден с орден ”Червено„Червено знаме на труда“ по случай 60-годишнината от рождението му.
* 1981 г. Получава звание „Народен„народен художник“.
* 1985 г. Награден е с орден ”Народна„Народна република България“ – І степен, за неговата цялостна творческа, преподавателска и обществена дейност, във връзка със 70-годишнината от рождението му.
* 1995 г. Получава Награда на името на Иван Пенков. Награда за цялостно творчество на фонд ”Поддържане„Поддържане на изкуството в България“.
 
== Други ==
Line 65 ⟶ 66:
== Източници ==
{{reflist}}
* Статия ”Керамикът„Керамикът Венко Колев”Колев“ от Здравко Манолов, сп. ”Изкуство”„Изкуство“, бр. 5 от 1965 г.
* Каталог ”Котки„Котки и Колоси. Светът на Венко Колев”Колев“, 1995 г., София. Изложбена зала „Райко Алексиев“, ул. „Раковски“ 125, 12 – 26 декември, 1995 г. Инициативен комитет за организиране на изложба и издаване на каталог по случай осемдесетгодишнината на проф. Венко Колев.
* „120 години българско изкуство – приложно, декоративно, монументално“ (книга 2 на СБХ, 2013 г.)
 
Line 73 ⟶ 74:
* [https://www.sbhart.com Съюз на българските художници]
* [http://www.artschool-troyan.com/index.html НГПИ „Проф. Венко Колев“]
* [https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1997/03/01/1430485_glinata_-_parche_ot_bezsmurtieto Статия "ГЛИНАТА„ГЛИНАТА – ПАРЧЕ ОТ БЕЗСМЪРТИЕТО“ 1 март 1997 г.; ”Дневник“„Дневник“]
 
{{СОРТКАТ:Колев, Венко}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Венко_Колев“.