Разлика между версии на „Никола Коев“

редакция без резюме
м (overlinking)
 
Мамин Колю се отправя веднага към Македония и от 1905 година до [[Младотурска революция|Хуриета]] е последователно четник при [[Коста Попето]], [[Иван Наумов]], [[Апостол Петков]] и [[Ичко Гюпчев]]. След реакционния контрапреврат с четата на [[Христо Чернопеев]] участва в похода до [[Цариград]] за детронацията на султана и откарването му в [[Солун]].
 
[[Файл:Tane Nikolov band.JPG|ляво|мини|250п|Четата на Тане Николов, защитавала прохода[[Беломорски проход|Беломорския проход]] (Елидже) през лятото на 1913 г. Подвойводата Мамин Колю е в средата на горния ред, с пушка на рамо]]
[[Файл:Tano Nikolov cheta.jpg|мини|250п|Покръстителната четата на [[Тане Николов]] (в средата). Пред войводата легнал е Мамин Колю. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов (поп Нойко), а преди него е отец Стронгелов от [[Турян]]. Отляво на войводата, до момиченцето, е архимандрит Стоян Шоков, бъдещият екзарх [[Стефан I (екзарх)|Стефан]].]]
От 1912 година Мамин Колю е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в [[Балканска война|Балканската война]]. При защитата на [[ЕлиджеБеломорски проход|Беломорския проход]] е самостоятелен войвода.
 
През зимата и ранната пролет на 1913 е участник в [[Покръстване на помаците (1912-1913)|Покръстителната мисия]] на [[Българска Екзархия|Българската Екзархия]] в [[Родопите]].