Тунджа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Utar Sigmal (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Utar Sigmal (беседа | приноси) м Работа с изображения |
||
Ред 25:
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Река Тунджа води началото си от 2083 m н.в. под името Селска река, на 250 m южно от връх [[Юрушка Грамада]] (2136 m) в [[Калоферска планина]] на [[Стара планина]]. До град [[Калофер]] тече в южна посока в дълбоко врязана долина със стръмни склонове и с голям надлъжен наклон. Напречният ѝ профил е с ширина на дъното на долината около 50 – 60 m. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение голяма – 1,5 – 2 m/s.
В Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село [[Александрово (Област Стара Загора)|Александрово]] достига до 3 – 4 km, след което се стеснява до 1 km. Напречният ѝ профил е трапецовиден със стръмни десни склонове, тъй като в този си участък Тунджа тече по-близо до северните склонове на [[Сърнена Средна гора]]. Прави слаби меандри, коритото ѝ е широко до 20 – 25 m, дъното е от едър пясък и дребен чакъл, дълбочина около 0,7 m, скорост на течението 1 – 1,5 m/s и надлъжен наклон около 1,5‰.
Между селата [[Виден]] и [[Бузовград]] долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село [[Копринка]] достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на язовир „[[Копринка (язовир)|Копринка]]“, след което отново се разширява до около 1 km. В този участък коритото е широко около 28 – 30 m, скоростта на течението 1 m/s, а дъното е застлано с пясък, едър е дребен чакъл.[[Файл:Autumn river of Tundzha.jpg|213x213px|Река Тунджа в горното си течение.|alt=|ляво|безрамка]]След [[Бузовград]] долината на реката става много широка, като на места достига до 5 – 7 km. Напречният профил се запазва трапецовиден и този си характер запазва до град [[Николаево]], където навлиза в Межденишкия пролом. В този описан участък реката прави силно извити меандри, особено в района между селата [[Ягода (село)|Ягода]] и [[Зимница (Област Стара Загора)|Зимница]], на места се разделя на ръкави, а средният наклон е около 1,5‰.
В Межденишкия пролом (между рида [[Межденик]] на север и [[Сърнена Средна гора]] на юг, дълъг около 45 km) напречният профил на долината на Тунджа значително се стеснява, на места до 60 – 100 m, където в най-тясната част е изградена язовирната стена на язовир „[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]“. След язовира и две малки долинни разширения до 500 – 800 m, реката прави силно извити меандри, а средният наклон в този участък е 1,7‰.
При село [[Бинкос]] Тунджа излиза от пролома и навлиза в Сливенското поле, в което протича около 70 km. Долината ѝ става широка към 2 – 3 km, а надлъжният ѝ наклон пада до 1,0‰. Тук меандрите се увеличават, появяват се разклонения, ръкави и старици (изоставени речни корита). В източната част на Сливенското поле долината ѝ достига, а на места и надминава 7 km.
[[Файл:Yambol ormana1.jpg|alt=Ормана|ляво|безрамка|217x217пкс|Тунджа край Ямбол, Ормана]]
Югоизточно от село [[Желю войвода (село)|Желю войвода]] реката завива на юг и запазва тази си генерална посока до устието. Преди град [[Ямбол]] Тунджа минава през къс и широк пролом, приема отляво най-големия си приток река [[Мочурица]] и в града от нея вдясно се отделя голям ръкав. След Ямбол реката навлиза в Ямболското поле. Долината ѝ тук е много широка, 10-25-40 km, неясно изразена с най-много меандри по цялото си течение. В района на село [[Коневец]] Тунджа проломява тесния и нисък рид Балаар кайряк и навлиза в продълговатото елховско поле. Ширината на речното корито в този участък е до 40 – 50 m със средна дълбочина 1 – 1,5 m. Бреговете са ниски, полегати, обрасли с върбалак. Дъното е песъчливо, а в района на късия пролом – от едър и дребен чакъл. Наклонът е 0,7‰.
| |||