Разлика между версии на „Райко Жинзифов“

м
редакция без резюме
м
| жанрове = [[поезия]]
}} }}
 
'''Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов''' е виден [[българи|български]] [[поет]] от Българското възраждане.
 
== Биография ==
Жинзифов е роден през 1839 г. във [[Велес]] (тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Северна Македония]]) с името '''Ксенофонт Дзиндзифи''', което по-късно българизира по настояване на [[Димитър Миладинов]] и [[Георги Раковски]]. Според [[Кузман Шапкарев]] баща му е от [[цинцари|цинцарски]] произход – факт, който се отрича от Жинзифови.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_bm_2a.htm Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399.] Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.</ref> Отначало учи гръцки език в [[Прилеп (град)|Прилеп]], в училището на баща си [[Иван Жинзифов]], родом от [[Битоля]]. EдновременноЕдновременно с това успява да изучи и български език при учителя [[Никола Тонджоров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html Райко Жинзифов (1839 – 1877)]</ref> През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в [[Кукуш]].
 
[[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п|вляволяво|Райко Жинзифов.]]
През 1858 г. отива в [[Русия]] с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в [[Одеса]] (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с [[Любен Каравелов]], [[Нешо Бончев]], [[Константин Миладинов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]], [[Васил Попович]] и др. започва да издава [[списание]] „[[Братски труд]]“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в [[Битоля]].<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280.</ref> Отново заминава за Русия и приема руско поданство.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 263 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref>
 
Близък до кръга на [[Славянофилство|славянофилите]], Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „[[Дунавска зора]]“, „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, „[[Свобода (вестник)|Свобода]]“, „[[Българска пчела]]“, „[[Век (1874 - 1876)|Век]]“, „[[Време (вестник)|Време]]“, в списанията „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, „[[Периодическо списание]]“, „[[Български книжици]]“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет- романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г.
 
== Творчество ==
[[Файл:Bulgarian students on Rayko Zhinzifov grave in Moscow.jpg|мини|250п|вдясно|Български студенти на гроба на Райко Жинзифов в Москва: [[Владимир Руменов]], д-р Никола Иванов, съдия [[Димитър Йосифчев]], д-р [[Яков Митров]], д-р В. Димов, [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и други.]]
Автор е на стихотворенията:
* „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.;
* „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863;
* „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2;
* поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в [[Браила]], 1870 г.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244.</ref>
 
== Външни препратки ==
 
{{Портал|Македония}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118940546|LCCN=n88267217|VIAF=3270129|ISNI=0000 0000 8076 1328|SUDOC=088857018|BNF=cb12138696p}}
{{СОРТКАТ:Жинзифов, Райко}}
[[Категория:Български поети и поетеси класици]]