Програмна музика: Разлика между версии

Като ярки примери за програмна музика могат да се посочат „Фантастичната симфония”симфония“ на [[Ектор Берлиоз]], „Картини от една изложба”изложба“ на [[Модест Мусоргски]], „Пер Гинт”Гинт“ на [[Едвард Григ]], „Матис ''-'' художникът” на [[Паул Хиндемит]] и др. Общото при тези произведения е, че те не се съобразяват с някоя утвърдена музикална форма, а създават своя собствена, в рамките на самото музикално произведение. Така например „Фантастичната симфония”симфония“ на Берлиоз не се вписва в музикалната форма, наречена „симфония”„симфония“, а създава цикъл, който е подчинен на [[сюжет]]а. Именно сюжетът, преобразен в [[музика]], стои в основата на програмните произведения.

В разноезичните музиковедски среди обикновено в понятието се влага различен смисъл, същото се отнася и до конкретните музиковеди, които имат различни [[интерпретация|интерпретации]]. Някои музиковеди причисляват към програмната музика например религиозните произведения ([[пасион]]ите на [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], „[[Реквием]]”“ и [[Меса (музика)|месите]] на [[Моцарт]]). В краен случай дори [[опера|оперните]] творби се възприемат като „програмни”„програмни“.