Пролетарски интернационализъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“, -,„ +, „) |
м Bot: Automated text replacement (- “ +“, -„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
||
Ред 32:
<blockquote>
''„ Войните, следователно, са част от същността на капитализма, те ще престанат едва, когато капиталистическата система бъде премахната или, когато огромният брой човешки жертви и финансови загуби от средства, вложени във военната техника, накарат народите да отхвърлят тази система.
</blockquote>
Ред 75:
Във второто издание на речника (1972 г.) са употребени нови, ключови понятия за сътрудничествово между различните социалистически държави, като'' „равенство“, „независимост“, „суверенитет“, „интегритет“, „ненамеса във вътрешните работи“''<ref> Dietz-Verlag, Kleines Politisches Wörterbuch, 2. Aufl., Berlin 1973, S. 685; 3. Aufl., Berlin 1978, S. 728; 4. Aufl., Berlin 1983, S. 776</ref>
Теоретичните и смислови позовавания на Марксизма и Ленинизма са по-силно подчертани, а доскорошната водещата роля на Съветския съюз, като резултат от Октомрийската революция, е заменена от идеята, според която посредством изграждането на равенство, приятелство и сътрудничество между социалистическите народи, пролетарският интернационализъм ще се превърне в историченски обоснован пример за подражание.<ref> Kleines Politisches Wörterbuch, 3. Aufl., Berlin 1978, S. 727; im Folgenden: Kleines Politisches Wörterbuch 1978; Kleines Politisches Wörterbuch 1983, S. 775</ref>
Твърди се, че създаването на [[Комунистическа партия на Съветския съюз|Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС)]], респективно и на СССР, представлява ''„същността на пролетарския
Привидно противоречивата комбинация между понятията ''„равенство“, „независимост“, „суверенитет“, „интегритет“, „ненамиса във вътрешните работи“ на „държавите“'' и водачеството от страна на КПСС може да бъде обосновано с разбирането за държавата, в която ''„държавността“'' не бива тълкувана като заложената в [[Правна доктрина|международната правна доктрина]] идеология за самостоятелно и независимо съществуване на гражданите, територията и държавната власт<ref>Georg Jellinek, Allgemeine Staatslehre, 3. Aufl., Berlin (1900) 1915</ref>, а като като ''„решаващ политически инструмент на властта в ръцете на определени класи с цел отстояване на техните интереси“.''<ref> Kleines Politisches Wörterbuch 1978, S. 854; Kleines Politisches Wörterbuch 1983, S.900</ref> Според това разбиране опозиционните сили не са част от държавата (в смисъла ѝ на [[национална държава]]), а са въплътени в лицето на капиталистическия противник – съответно стават общи за всички работнически партии, независимо от държавната им принадлежност.
| |||