Индийски национален конгрес: Разлика между версии

▲По-късно след обявяването на независимостта под ръководството на [[Джавахарлал Неру]] (министър-председател на [[Индия]] от 1947 до смъртта му през 1964) Конгресът се превръща във всеобщо политическо движение, в което са допуснати представители с предимно националистически убеждения, между които обаче не присъстват леви и десни екстремисти и се задълбочават връзките със [[СССР]] и социалистическите страни от източна европа и Азия както и силни връзки с арабския свят, както Джавахарал Неру, така и дъщеря му Индира Ганди която става Председател на ИНК след смъртта му и министър-председател на Индия провъзгласяват че тяхна основна цел е индийския път на социализма, линия на политика която прави Индия основен съветски съюзник в южна Азия (без да влиза в СИВ и Вършавския договор) и държава която укрепва и в икономическо и военно отношение с мощен съветски военен арсенал, като в това време съветско-китайските отношения се влошават. Между ръководителите на СССР и Индия [[Леонид Брежнев]], Джавахарал Неру и Индира Ганди започват постоянни визити с цел перманентно взаимно информиране за съмвестните инициативи. През 1964 са установени стратегически съюзни отношения с КПСС. Индия е сред основателите на възникналото [[Движение на Необвързаните държави]]. Тази структура на партията се запазва, макар и за малко губи депутатски места в изборите от 1967. въпреки това Председателката на ИНК Индира Ганди увеличава своя авторитет както в Индия, така и в света, създавайки силен култ на уважение към своята личност, по подобие на баща си Джавахарал Неру и предшественика му Махатма Ганди. във външната си политика Ганди подкрепя безрезервно съветската политика и застава на страната на [[Египет]], [[Сирия]] и [[Ливан]] във войните им с Израел през 70 те години. Индира Ганди създава и близки отношения със социлаистическите държави в източна Европа извън СССР като НР България, СР Румъния и Германската демократична република като между Ганди и първите партийни и държавни ръководители на тези страни [[Тодор Живков]], [[Николае Чаушеску]] и [[Ерих Хонекер]] се създават близки съвместни политически действия, между Индийскияя национален конгрес и редица партии в социалистичските страни като РКП в Румъния, [[БЗНС (казионен)]] в България и Гемранската селска партия в ГДР са установени международни връзки през 1976 г. Загубата на изборите през 1977 дава възможност за настъпване на незначителни промени в Конгреса и партията идва отново на власт начело с Индира Ганди избрана отново за министър-председател на Индия с пълно мнозинство през 1980. Икономическото състояние на Индия се подобрява в сравнение с предходния период, а международен план Индира Ганди подкрепя съветското навлизане в Афганистан, ислямската революция в Иран като изгражда близко приятелски отношения с иракския президент [[Саддам Хюсеин]] и осъжда политиката на Израел по окупацията на Южен Ливан и Голанските възвишения в Сирия. Вътрешните етнически конфликти довеждат до убийството на Индира Ганди през 1984 г. от един от телохранителите и, тайно изразявал политически и религиозно различия с нея, а на нейно място Председател на ИНК и министър-председател на Индия става синът и [[Раджив Ганди]] който продължава политиката на майка си по отношение на вътрешно икономичската и етническата сфера, а в международно отношение продължава съюза със СССР и Социалистическите страни както и с арабските държави и индийския път на социализма. Макар и този период да съвпада с перестройката на[[Михаил Горбачов]] в СССР Раджив Ганди въпреки продължаване на отношенията със СССР не подкрепя перестройката на Горбачов без да се конфронтира с него но подобно на майка си е убит през 1991 г. ИНК под нейно ръководство се задържа 9 години на власт, след което от ноември 1989 до юни 1991 с малка изборна победа [[Нарасинха Рао]], доскорошен министър на външните рабори на Индия създава правителство с независими депутати, което се задържа до май 1996 след като губи новите избори и Рао подава оставка. ИНК съумява да възстанови позициите си в парламента като поддръжник на коалиционното [[правителство]] на [[Обединения фронт]]. През 1998 има нов партиен лидер – [[Соня Ганди]] – съпруга на Раджив Ганди.