Радейна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 26:
Село Радейна се намира в района, известен като [[Забърдие]] (Забърге), на 6 километра северно от Димитровград (Цариброд). Разположено е в малка котловина, от Цариброд (Димитровград) го дели бърдото Козарица.
 
Землището на селото е 18 кв. км и граничи със землището на следните селища: [[Пъртопопинци]] и [[Бребевница]] - – на изток, [[Петърлаш]] и [[Пъскашия]] - – на запад, Цариброд и [[Бачево (Община Цариброд)|Бачево]] - – на юг, както и [[Смиловци (Сърбия)|Смиловци]] – на север.
 
Основните махали Горня мала, Долня мала, Сред село, Шишкова мала и други.
 
== История ==
Радейна се споменава в османо-турски документи от средата на [[15 век]]. В регистър на Видинския санджак от 1454- – 1455 година се споменава пустото село ''Радевина'', намиращо се в [[каза]] Шехиркьой ([[Пирот]])<ref>Боянич-Лукач, Душанка. Видин и Видинският санджак през 15- – 16 век. Документи от архивите на Цариград и Анкара, София 1975, с. 76</ref>. В [[джелепкешани|джелепкешански]] регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелеп е отбелязан местният жител Йова Джуджин, който има задължението да предаде на държавата 30 [[овца|овце]].<ref>[http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА, Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 149.] </ref> В регистър на [[войнуци|войнушките]] бащини от [[1606]] година се споменават трима войнуци от селото – Тошко Йовкин, Дане Йовкин и Дойне Куин <ref>Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 236- – 237</ref>.
 
По време на кратката сръбска окупация през [[1878]] година и първата половина на [[1879]] година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В [[Княжество България]] селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община [[Смиловци (Сърбия)|Смиловци]].
Ред 37:
От ноември [[1920]] година до април [[1941]] година и от [[1944]] година Радейна е в състава на [[Сърбия]] (Кралство на сърби, хървати и словенци, [[Югославия]]).
 
През двадесетте и тридесетте години на [[20 век]] местните българи са подложени на насилствена асимилация, което води и до въоръжена съпротива от страна на Вътрешната западнопокрайнинска революционнна организация (ВЗРО) "[[ВЗРО „Въртоп“|Въртоп]]„. От Радейна е един от най-видните членове и организатори на “Въртоп"„Въртоп“, [[Нацко Илиев]].
 
През [[1895]] година при църквата „Въведение Господне“ в селото се открива основно училище. Пръв учител е Алекса Радев (1875- – 1944) от [[Трън]]. През [[1900]] година се изгражда специална сграда за основно училище. От [[1921]] до [[1937]] обучението в местното училище се провежда на [[сръбски език]], а учителите са [[сърби]] и [[черногорци]], а от [[1937]] до 1941 година учител в основното училище е българин от съседното село Смиловци, който също преподава на сръбски език. От [[1941]] до [[1976]] година обучението е предимно на [[български език]], учителите са българи от Западните покрайнини или от България (по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]). През [[1976]] година основното училище в селото е закрито.
 
През [[1970]] година Радейна става първото село в сръбската част на Забърдието, което е електрифицирано. През същата година Радейна е и водоснабдена.
 
== Население ==
Населението на Радейна е предимно [[българи|българско]]. Според преброяванията от времето, в което Западните покрайнини са част от [[България]] (1878- – 1920), то се разпределя по следния начин:
* [[1880]] г. - – 322 д. ([[българи]])
* [[1887]] г. - – 388 д. (българи)
* [[1892]] г. - – 394 д. (българи)
* [[1900]] г. - – 445 д. (427 българи, 18 [[цигани]])
* [[1905]] г. - – 479 д. (462 [[българи]], 17 цигани)
* [[1910]] г. - – 513 д. (490 българи, 22 цигани, 1 [[румънци|румънец]])
 
През този период жителите на селото се увеличават благодарение на естествен прираст и на преселници от други села – предимно от селата в районите Забърдие и [[Висок (котловина)|Висок]], днес намиращи се от двете страни на българо-сръбската граница.
 
През [[1948]] година селото има 540 жители, през 1948 - – 549, през [[1991]] - – 133, а според последното преброяване от [[2011]] те са 84 души.
 
== Културни и природни забележителности ==
Две малки църкви - – „Св. Георги“ и „Св. Въведение Господне“<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.38</ref>
 
== Личности ==
* [[Нацко Илиев]] ([[1907]] - – [[1931]]) – деец на националноосвободителното движение на българите в Западните покрайнини
* Ружица Алексова (р. [[1962]] в Димитровград) - – спортист, шампион на Югославия ([[1985]]) и рекордьор по стрелба с пистолет за инвалиди, олимпийски шампион на параолимпийските игри в Барселона ([[1992]]) и Атланта ([[1996]])
* Иван Манчев (роден [[1960]] в Димитровград) – атомен физик
* Петър Геров (роден [[1933]] в Радейна) – поет
Ред 72:
== Литература ==
* Миланов, Љубомир J. Радејна, Димитровград 2002
* Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166- – 167, Ниш 2001, с.184- – 198
 
== Бележки ==
<references/>