Радейна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 26:
Село Радейна се намира в района, известен като [[Забърдие]] (Забърге), на 6 километра северно от Димитровград (Цариброд). Разположено е в малка котловина, от Цариброд (Димитровград) го дели бърдото Козарица.
Землището на селото е 18 кв. км и граничи със землището на следните селища: [[Пъртопопинци]] и [[Бребевница]]
Основните махали Горня мала, Долня мала, Сред село, Шишкова мала и други.
== История ==
Радейна се споменава в османо-турски документи от средата на [[15 век]]. В регистър на Видинския санджак от 1454
По време на кратката сръбска окупация през [[1878]] година и първата половина на [[1879]] година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В [[Княжество България]] селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от община [[Смиловци (Сърбия)|Смиловци]].
Ред 37:
От ноември [[1920]] година до април [[1941]] година и от [[1944]] година Радейна е в състава на [[Сърбия]] (Кралство на сърби, хървати и словенци, [[Югославия]]).
През двадесетте и тридесетте години на [[20 век]] местните българи са подложени на насилствена асимилация, което води и до въоръжена съпротива от страна на Вътрешната западнопокрайнинска революционнна организация (ВЗРО) "[[ВЗРО „Въртоп“|Въртоп]]„. От Радейна е един от най-видните членове и организатори на
През [[1895]] година при църквата „Въведение Господне“ в селото се открива основно училище. Пръв учител е Алекса Радев (1875
През [[1970]] година Радейна става първото село в сръбската част на Забърдието, което е електрифицирано. През същата година Радейна е и водоснабдена.
== Население ==
Населението на Радейна е предимно [[българи|българско]]. Според преброяванията от времето, в което Западните покрайнини са част от [[България]] (1878
* [[1880]] г.
* [[1887]] г.
* [[1892]] г.
* [[1900]] г.
* [[1905]] г.
* [[1910]] г.
През този период жителите на селото се увеличават благодарение на естествен прираст и на преселници от други села – предимно от селата в районите Забърдие и [[Висок (котловина)|Висок]], днес намиращи се от двете страни на българо-сръбската граница.
През [[1948]] година селото има 540 жители, през 1948
== Културни и природни забележителности ==
Две малки църкви
== Личности ==
* [[Нацко Илиев]] ([[1907]]
* Ружица Алексова (р. [[1962]] в Димитровград)
* Иван Манчев (роден [[1960]] в Димитровград) – атомен физик
* Петър Геров (роден [[1933]] в Радейна) – поет
Ред 72:
== Литература ==
* Миланов, Љубомир J. Радејна, Димитровград 2002
* Николова, Весна. Микротопонимията в Забърдието, сп. Мост, бр. 166
== Бележки ==
<references/>
|