Радецки (кораб): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
Ред 41:
В началото на 1960-те години в [[Народна република България]] се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964 – 1966 г. в [[Русенска корабостроителница|Русенската корабостроителница]] е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата „Обуда“ през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено акостира на козлодуйски бряг и обявен за [[музей]] на 30 май 1966 г. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб<ref>[http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/ivalex_radetskiall2.html Изследвания – От колесен параход към музеен кораб, Иван Алексиев]</ref>.
 
Днес корабът-музей, наричан '''Национален музей-параход „Радецки”„Радецки“''', е в списъка на [[Стоте национални туристически обекта]]. Реставрираният параход функционира като музей на революционното движение, чиято експозиция е разположена в салон 1-ва класа на кораба. Извършвал е кратки туристически екскурзии по река Дунав.
[[Файл:Radetzky 013.jpg|мини|200п|Паметник на Христо Ботев и неговата чета в Козлодуй]]