История на Монако: Разлика между версии
Нова страница: „мини|307x307пкс|Панорамна гледка към Скалата на Монако (края на ХVІІІ в.) '''И...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 20:56, 18 септември 2020
Историята на Монако преминава през различни периоди. Районът е населен от незапомнени времена и преживява финикийска и гръцка колонизация, римска и франкска власт. От 1215 г. попада под влиянието на Генуезката република. Основателят на княжеството (по-точно е да се нарича принцство) Франческо Грималди е тъкмо от там. Неговата земя има стратегическа важност заради известната скала (la roche), на която се намира най-старото селище. Над нея сменят своя протекторат испанци, французи и савойци, за да се стигне в днешно време до независимата държава Монако, все още управлявана от рода Грималди.
Ранна история
Изглежда, че Скалата е привличала посетители още от късния Палеолит (около 300 000 г. пр. н. е.). Следи от праисторически хора са открити в една от нейните пещери. Първите заселници са живели на това място преди 30 000 години.[1] В следващите хилядолетия не е известно тук да са се установявали други общности, чак до края на старата ера. Приблизително през 2000 г. пр. н. е. от планините се спускат групи от племето лигури и стават първите хора, които трайно установяват в района своето местоживеене.[2] Споменати са от автори като Страбон и Диодор Сицилийски. Въпросът кога се е появило първото селище обаче остава неизяснен. Според легендите това е дело на самия Херакъл. Когато се връщал от Испания той се спрял на скалата и построил храм. Затова най-ранното латинско име на селището е Портус Херкулес Монойки (тоест с един храм), а от последната дума произлиза днешното Монако.
През Х в. пр. н. е. тук вече съществува финикийска колония. Тя остава около два века, когато е заменена от гръцка. Мястото контролира търговията в целия регион, затова стремежът на различни народи да го притежават е съвсем естествен. През ІІ в. след гърците идват римляните. Те включват Монойкос в провинцията Приморски Алпи и прекарват през него важния път Виа Юлия. Около пет века той служи за връзка между италианските и галските владения на Римската империя.[3]