451 градуса по Фаренхайт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\[\[(.*?)\|„\1“]\] +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 31:
 
'''„Огнището и Саламандърът"'''
[[Файл:JHM-1963 - Voie du SAFEGE expérimental, près de Gien.jpg|мини|260п|Експерименталната монорелсова футуристична железопътна линия SAFEGE в Шатоньоф сюр Лоар, където са заснети части от филма на Франсоа Трюфо.]]
 
Гай Монтег е „пожарникар“ нает да изгаря принадлежностите на тези, които четат незаконно книги. Той е женен и няма деца. Една есенна нощ, докато се прибира от работа, среща своята нова съседка, тийнейджърка на име Кларис Маклелън, чиито свободомислещи идеали и непокорен дух го карат да се запита за живота си и за собственото си възприятие за щастие. Монтег се завръща вкъщи, за да открие, че съпругата му Милдред е предозирала с хапчетата за сън и вика медицинска помощ. Двама незаинтересовани медицински техници наминават за да прочистят стомаха на Милдред, да източат кръвта ѝ и да ѝ прелеят нова. След като напускат, за да спасят друга предозирала жертва, Монтег наблюдава Милдред, гледа как новата кръв изпълва бледите ѝ бузи. После отива навън, дочувайки Кларис и семейството ѝ да говорят за това, какъв е животът в това хедонистично неграмотно общество. Умът му бива бомбардиран от подривните мисли на Кларис и от спомена за жена му, доближила смъртта. На следващия ден намира Милдред в кухнята без спомен за случилото се и говореща непрекъснато за това, че е гладна заради махмурлука, с който се е сдобила на партито, на което си мисли, че се е явила предишната вечер. През следващите няколко дни Кларис доверчиво се среща с Монтег, докато той върви към вкъщи. Тя му разказва за това как простите и удоволствия и интереси я превръщат в аутсайдер сред връстниците и как е принудена да ходи на терапия заради поведението и мислите си. Монтег става нетърпелив за тези срещи и тъкмо когато започва да ги очаква, Кларис изчезва. Той усеща, че нещо не е наред.
 
Ред 60:
Той го подтиква да се отправи към селските райони и да се свърже с изгнаниците, любители на книги, които живеят там. Споменава, че ще напусне с ранния автобус до Сейнт Луиз, където биха могли да се срещнат по-късно. Виждат по телевизията, че нова хрътка е освободена с нови хеликоптери, които да създадат спектакъл за публиката. След внимателно заличаване на миризмата на Монтег, той напуска къщата. След дълго и ожесточено преследване успява да избяга, като се спуска по течението на реката.
 
[[Файл:Black Park RowofTrees.jpg|мини|260п|Black Park, Бъкингамшър, Англия, където са заснети части от филма на Франсоа Трюфо.]]
Монтег излиза от реката близо до провинцията, където среща въодушевени скитници, водени от мъж на име Грейнджър. Всеки от тях е запомнил книги, които, когато дойде краят на това общество, ще бъдат пренаписани, за да се възстанови литературата на миналото. Докато изучава философията на групата, той и останалите гледат безпомощно как бомбардировачите летят към града. Докато Фабер напуска с ранния автобус, всички останали биват убити (включително Милдред). Монтег и групата са мръсни и ранени, но успяват да преживеят шоковата вълна.
 
Line 81 ⟶ 82:
 
== Исторически контекст ==
Доживотната страст на Бредбъри към книгите започва още през ранните му години. Като редовен посетител на местните библиотеки между 1920 – 1930 г., той си спомня разочарованието, породено от липсата на зареждане на научно-фантастични книги по това време. По-късно като тийнейджър е ужасен от [[Изгаряне на книги|изгарянето на книги]] и от кампанията на [[Йосиф Сталин]], в която поети и писатели биват арестувани и често екзекутирани.
 
След 1945 г. и скоро след бомбардирането над [[Хирошима]] САЩ се фокусира върху атомния проект на [[Съветския съюз]] и разпростирането на комунизма. Започва разследване в тази насока. Американските граждани и организации, заподозрени, че имат връзки с комунизма, биват изслушвани през 1947 г., за да се установи влиянието на този строй в холивудското кино. Като резултат се появява Черният списък, т.нар. „Hollywood Ten“ – група от влиятелни сценаристи и режисьори.
 
Тази намеса на правителството в творчеството на артистите силно огорчава Бредбъри. Той е загрижен за последствията, а през късната 1949 г. нощният сблъсък с полицейски служител го вдъхновява да напише „Пешеходецът“, кратка история, която ще се превърне в „Пожарникарят“, а най-накрая и в „451 градуса по Фаренхайт“.
Line 92 ⟶ 93:
 
== История на написването ==
[[Файл:Ray Bradbury 1959.JPG|мини|260п|Рей Бредбъри през 1959 г. Снимка във връзка с участието му в телевизионното предаване „Алфред Хичкок представя“.]]
„451 по Фаренхайт“ се развива от поредица от идеи, които Бредбъри залага в предходните си истории. В продължение на много години авторът се опитва да представи „Пешеходецът“ като неин прототип. В предговора на антологията му „Мач към пламъка“ фикционалните пътища на Фаренхайт са заменени с пълна генеалогия.
 
Line 130 ⟶ 132:
{{цитат|Има повече от един начин да изгориш книга. А светът е пълен с хора, които търчат наоколо със запалени клечки кибрит. Всяко малцинство, било то на баптистите / унитарианците, на ирландците / италианците / осемдесетгодишните / дзен будистите, на ционистите / адвентистите от седмия ден, на борците за освобождаване на жените / републиканците и т.н., чувства, че негов завет, право и дълг е да разлее керосин и да запали фитила. [...] Капитанът от пожарната Бийти в романа ми „451 градуса по Фаренхайт“ описва как книгите първоначално са били подпалвани от малцинства, всяко откъсвайки страница или абзац от тази или онази книга, докато накрая идва денят, в който книгите се оказват празни, мозъците бездействащи, а библиотеките затворени завинаги. [...] Само преди 6 седмици открих, че през годините някои загрижени редактори в „Балантайн Букс“, уплашени да не замърсят мозъците на младите, лека-полека съкратили около седемдесет и пет части от книгата ми. Студенти, чели книгата, която в крайна сметка се занимава с цензурата и изгарянето на книги в бъдещето, ми писаха, за да ми кажат за тази фина ирония. Джуди Лин дел Рей, една от новите редакторки в „Балантайн Букс“, пуска това лято цялата книга във възстановения ѝ първоначален вариант с всички прокълнати пасажи обратно на местата им.}}
 
По отношение на технологиите Сам Уелър отбелязва, че Бредбъри „предсказва всичко – от телевизори с плосък екран до слушалки за iPod и двадесет и четиричасови банкомати.“<ref>Weller, Sam (2010). Listen to the Echoes: The Ray Bradbury Interviews. Brooklyn, NY: Melville House. p. 263.</ref>
 
== Адаптации ==
Прейхаус 90 излъчва „Звукът на различните барабанисти“ по СБС през 1957 г., написано от Робърт Алън Артър. Пиесата съчетава идеи от „451 градуса по Фаренхайт“ и „1984“. Бредбъри завежда дело и впоследствие печели.<ref>Nolan, William F. (May 1963). „Bradbury: Prose Poet in the Age of Space“. The Magazine of Fantasy and Science Fiction: 7 – 21</ref>
 
Филмова адаптация, написана и режисирана от [[Франсоа Трюфо]], с участието на Оскар Вернер и Жули[[Джули Кристи]], излиза през 1966 г.<ref>Frey, James N. (2010). How to Write a Damn Good Thriller: A Step-by-Step Guide for Novelists and Screenwriters (1st ed.). Macmillan. p. 255. ISBN 978-0-312-57507-6. Посетен на 5 март 2014. „FAHRENHEIT 451* (1966); written by François Truffaut from the novel by Ray Bradbury; starring Oskar Werner and Julie Christie; directed by François Truffaut.“</ref>
 
В края на 1970-те Бредбъри адаптира книгата си в пиеса. Поне част от нея бива представена в Колони Тиътър в Лос Анджелис през 1979 г. но не е отпечатана до 1986 г. и официалната световна премиера се състои едва през ноември 1988 от Форт Уейн, градския театър на Индиана. Сценичната адаптация се осезаемо се различава от книгата и изглежда повлияна от филма на Трюфо. Например образът на шефа на пожарната Бийти е разширен и е превърнат в най-приказливия герой. Както във филма, Кларис не просто изчезва, но накрая се среща с Монтаг като герой от книга (тя като Робърт Луис Стивънсън, той като Едгар Алън По).<ref>Fahrenheit 451 (play), BradburyMedia; Посетен на 17 септември 2016</ref>
Line 155 ⟶ 157:
Нова филмова адаптация е развита от HBO и режисирана от Рамин Бахвари, в която участват Майкъл Б Джордан и Майкъл Шанън.<ref>Ford, Rebecca (6 юни 2017). "'Mummy' Star Sofia Boutella Joins Michael B. Jordan in 'Fahrenheit 451'</ref>
 
Документалният филм на [[Майкъл Мур]] „Фаренхайт 9/11“ прави препратки към новелата на Бредбъри и атаките от септември 2011 г., като подзаглавието е „Температурата, при която свободата гори“. Филмът е критичен към Дж. У. Буш, неговата война с тероризма и представянето ѝ в медиите и става най-успешният документален филм дотогава.
 
Бредбъри желае филмът да бъде преименуван, защото е неудовлетворен от препратката в заглавието.<ref>„Fahrenheit 451“ author wants title back". Hardball with Chris Matthews. 29 юни 2004</ref>
Line 165 ⟶ 167:
 
{{Превод от|en|Fahrenheit 451|784317712}}
{{Нормативен контрол}}
 
[[Категория:Романи на Рей Бредбъри]]
[[Категория:Книги от 1953 година]]
Line 171 ⟶ 173:
[[Категория:Американски научнофантастични романи]]
[[Категория:Философски романи]]
[[Категория:Цензура]]
[[Категория:Носители на награда „Хюго“ за най-добър роман]]