Серджу Челибидаке: Разлика между версии

'''Серджо Челибидаке''' ''(Sergiu Celibidache)'' е световноизвестен [[румъния|румънски]] [[симфония|симфоничен]] [[диригент]], който през по-голямата част от живота си живее и работи в [[Германия]].

Детството и младостта си прекарва в Румъния, където получава основното си музикално[[музика]]лно [[образование]]. Изучава [[математика]] и [[философия]] в [[Букурещ]], но основният му интерес си остава в областта на музиката. Музикалното си образование продължава в [[Берлин]], оттогава датира и увлечениетодоживотното му увлечение по [[дзен]]-[[будизъм|будизма]].

През 1946 година, по време на денацификацията[[денацификация]]та, от поста титулярен диригент на [[Берлинска филхармония|Берлинската Филхармония]], е отстранен музикалният кумир и учител на Челибидаке – [[Вилхелм Фюртвенглер]]. Челибидаке заема неговото място и е главен диригент на този знаменит симфоничен [[оркестър]] до 1952 година, когато Фюртвенглер отново поема диригентската палка, а Челибидаке е негов помощник.

След смъртта на Фюргвенглер, за негов приемник обаче е избран не Челибидаке, а младият тогава [[Херберт фон Караян]]. Оттогава датира личната и концептуална вражда между двамата. Челибидаке демонстративно отказва да дирижира в Берлин и [[Виена]], но има многобройни гастроли в [[Скандинавия|скандинавските страни]], [[Италия]], [[САЩ]] и др. Принципната вражда Челибидаке-Караян и до днес се поддържа от техните многобройни последователи.

През кариерата си Челибидаке е бил главен диригент на [[Лондонска филхармония|Лондонската филхармония]] (1962-1963 и 1977), Южнонемската филгармонияфилхармония ([[Щутгарт]] – от 1972 г.), Оркестъра на [[Франция|Френското]] национално радио (от 1975 г.), а от 1979 година е главен диригент на [[Мюнхенска филхармония|Мюнхенската филхармония]], където работи до края на живота си. Води активна преподавателска дейност. Автор е на няколко симфонични творби, които са малко известни на широката публика. При огромен успех преминават концертите[[концерт]]ите му в [[България]] през 1993 година.

Прочут интерпретатор на творбите на [[Франц Шуберт]], [[Йоханес Брамс]], [[Ектор Берлиоз]], [[Густав Малер]] и най-вече на [[Антон Брукнер]]. Симфониите на [[Лудвиг ван Бетовен]], изпълнени под негово ръководство, приживе не се радват на добро приемане от страна на публиката, но днес интересът към тях се засилва.

Приживе Челибидаке категорично отказва да прави [[звекозапис|студийни записи]], както и да бъдат издавани записите на неговите концерти. Няколко години след смъртта му обаче неговите наследници, с оглед предотвратяването на [[пиратство|пиратското]] разпространение на някои от тях, а и по чисто комерсиални причини, разрешават на компании като „Сони мюзик”, ЕМИ, „Дойче грамофон”, да издадат съхраненото от творчеството на диригента.