Битка при Дойран (1917): Разлика между версии

След като командването на англичаните открива, че българските позиции са добре укрепени, то нарежда да се обстрелват българските укрепления периодично с [[артилерия]] българските укрепления. За да направи пробив в отбранителната линия на българите, командването концентрира три британски дивизии (22-ра, 26-а и 60-а) с артилерията си – повече от 43 000 души, 160 [[оръдия]], 110 [[Минохвъргачка|минохвъргачки]] и 440 [[Картечница|картечници]]. Целта не се различава много от тази в битката от [[Битка при Дойран (1916)|предишната година]] и главния фронт на удар е 5 – 6 км в посока към Калатепе.<ref name="Дейга, Ф. Пос. съч., с. 17">Дейга, Ф. Пос. съч., с. 17</ref>

Според заповедите на висшето командване фронтът е разделен на три зони с различна ширина: отдясно на река [[Вардар]] до височината [[Варовита]] с широчина от 13 км и се отбранява от първа бригада (6 [[Рота|роти]] с 48 оръдия, 12 минохвъргачки и 56 картечници); централната зона е от височината Варовита до височината [[Караконджо]] с широчина 4 км, защитавана от 57 полк (3 роти); вляво от височината Караконджо до езерото Дойран с 9 км широчина е последнияпоследният сектор, който се отбранява от втора бригада (6 роти, 76 оръдия, 19 минохвъргачки и 52 картечници).<ref name="Дейга, Ф. Пос. съч., с. 17"/>

Битката за пробивапробив в българските позиции започва на 22 април и продължава с малки прекъсвания до 9 май 1917 г. Атаката започва с тежък четиридневен артилерийски обстрел, в който британците изстрелват 100 000 [[снаряд]]а. В резултат на това насипите и някои дървени структури на предните позици са унищожени. Българската армия също отвръща с огън от [[Батарея|батареите]] между Вардар и Дойран. [[Владимир Вазов]] нарежда денонощен огън по позициите на британците.<ref name="Вазов, Вл. Пос. съч., с.25">Вазов, Вл. Пос. съч., с.25</ref> След първоначалната няколко часова битка между британските и български батареи, последните продължават още 1 час да обстрелват британските позиции, при което са изстреляни около 10 000 снаряда.

Английската пехота започва атаката си в нощта на 24 срещу 25 април, като 12 роти атакуват позициите на втора бригада и след кървава битка успяват да завземат точките „Нерезов“, „Княз Борис“ и „Пазарджик“. След контраатака на българите, британците са отблъснати с тежки жертви и към 8 часа вечерта се оттеглят.<ref name="Вазов, Вл. Пос. съч., с.25"/> Британските атаки на десния и централния фронт също са отблъснати с помощта на артилерията.

Поради критиките на висшето командване британците правят нови опити за пробив. На 8 май след дълъг артилерийски обстрел започват нова атака. Главното нападение започва в 9 часа с британски войски на 5 вълни към българските позиции. След четири атаки през нощта на 8 срещу 9 май британците са победени и търпят тежки загуби и са победени.<ref>Вазов, Вл. Пос. съч., с.26</ref> Кореспондент на [[Таймс]] пише, че британските войници наричат точката „Борис“ „долината на смъртта“.<ref>Богданов, Л. Дойранската епопея. – В: Българска бойна слава. С., 1943, № 3 – 4, с. 7</ref>

Артилерийският дуел продължава и на 9 май, но поради тежки загуби англичаните изоставят всички свои атаки. Те изгубват 12 000 убити, раненитеранени и плененитепленени, откато коитонад повече2250 отзагинали 2250британски войници са погребани от българите. Загубите на Девета плевенска дивизия възлизат на 2000, от които 900 умират от болести и рани.<ref>Вазов, В. Пос. съч, с. 122</ref>