Либерализъм в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
добавки
Ред 2:
 
== Възникване ==
{{раздел-мъниче}}
 
Първите прояви на либерализма в България се намират в текстове от 40-те години на XIX вещ на повлияни от [[Новогръцко просвещение|Новогръцкото просвещение]] общественици, като [[Иван Селимински]].{{hrf|Мишкова|2014|131 – 133}} През 60-те години решаващо става влиянието на [[Либерализъм в Сърбия|сръбския либерализъм]], а чрез него и на централноевропейския [[национален либерализъм]]. Подобно на сръбските либерали, автори като участвалия в „[[Омладина]]“ [[Любен Каравелов]] виждат в либерализма органично продължение на традиционната егалитарна и демократична структура на българските общини.{{hrf|Мишкова|2014|141 – 142}} Те обвързват тясно търсената национална независимост с либералното устройство на националните държави – „лична свобода и народна свобода“ по думите на Каравелов.{{hrf|Мишкова|2014|154 – 155}}
 
Възгледите на националните либерали като Каравелов са много по-демократични от доминиращите в европейския либерализъм по това време. Той смята демокрацията за естествено продължение на принципа за равноправие и вижда в нея средство за избягване на нежелателно социално разслоение, като дори, вземайки за пример [[Съединени американски щати|Съединените щати]] и [[Швейцария]] се обявява за [[република]]нско устройство, наричайки [[монархия]]та „съзаклятие против благосъстоянието народно и против неговата свобода“.{{hrf|Мишкова|2014|169 – 171}}
 
През 60-те години в българския национален либерализъм се формира и по-умерено и реформистко течение, включващо общественици като [[Петко Славейков]] и [[Марко Балабанов]]. Те споделят повечето възгледи на радикалите, като Любен Каравелов, но са по-скептични към вродената способност за общо действие на българската нация – те смятат, че тя трябва да се изгражда със системна работа, включваща разпространение на образованието и постигане на църковна самостоятелност, които трябва да предпазят нацията от претенциите на гърци и сърби.{{hrf|Мишкова|2014|161 – 164}}