Разлика между версии на „Надежда (кораб)“

редакция без резюме
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
 
Корабът е построен през 1897 – 1898 година в корабостроителницата „[[Форж е Шантие дьо ла Жиронд|Шантие е Ателие дьо ла Жиронд]]“ в [[Бордо]] по проекта на френския кораб „[[Казабианка]]“. Въоръжението му е монтирано през 1900 година<ref name="vimpel.boinaslava.net">{{cite web | publisher = vimpel.boinaslava.net | year = 2016 | url = http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=bg_nadejda | title = Крайцер „Надежда“ | work = vimpel.boinaslava.net | accessdate = 6 февруари 2016}}</ref>. По своите характеристики той е [[авизо (кораб)|авизо]]-[[миноносец]], но тъй като е най-големият български боен кораб за времето си, е наричан [[крайцер]] (кръстосвач). Използва се главно като учебен кораб. През 1912 година е повреден при засядане при [[Поморие|Анхиало]], а започналите войни стават пречка за пълноценното му ремонтиране<ref name="vimpel.boinaslava.net"/>.
 
През юни 1911 г. на крайцера „Надежда“ започва работа първата българска безжична телеграфна станция ([[радиостанция]]), монтирана от фирма „Телефункен“.
 
През септември 1918 година, когато черноморското пристанище [[Севастопол]] е окупирано от [[Германия]], „Надежда“ е изпратена там за отдавна отлагания ремонт под командването на капитан [[Борис Стателов]]. Сепаративното [[Солунско примирие]] от 29 септември го оставя в неясно положение, но при демобилизацията капитан Стателов освобождава и изпраща в България запасните моряци. Останалите 20-на моряци при затрудненията със снабдяването и без заплатите си бързо се деморализират. Севастопол преминава под [[Великобритания|британски]] контрол.