Ковачевци (област Перник): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
Bulgarian 3 (беседа | приноси) Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
||
Ред 27:
По-късно името на селото се споменава от чужди пътешественици, които са преминали оттук, като [[Ами Буе]] и [[Феликс Каниц]]. След Освобождението този район е посетен от видния историк и [[министър]] на просветата в България проф. [[Константин Иречек]].
По време на петвековното османско иго тукашното население е било принуждавано да изпълнява редица повинности както към централната турска власт, така и към местните управници. За всяко неподчинение е било подлагано на жестоки изтезания. На 2 пъти Ковачевци е опожарявано и разорявано – първия път през 1806 г. от ордите на [[Кара Феиз]], а втория – през 1850 г. от [[башибозук]], по време на въстанието на българите от Северозападна България, когато местното население също се разбунтува.
Веднъж надигнало глава, населението не се примирило. В организираната от [[Георги Раковски]] през 1867 г. [[Втора българска легия]] се включва Тодор Стаменов, преселил се от [[Калище]] в Ковачевци през 1858 г. Същата година постъпва в четата на [[Панайот Хитов]]. През 1876 г. е с българските доброволци, сражавали се край [[Белград]] по време на Сръбско-турската война. През пролетта на 1877 г. се включва в редиците на българското [[опълчение]], присъства на връчването на [[Самарското знаме]] – скъпа светиня за всеки българин. За проявен героизъм в боевете при [[Стара Загора]], [[Шипка]] и [[Шейново]] Тодор Стаменов получава [[кръст за храброст]]. Участник е и в Сръбско-българската война от 1885 г.
| |||