Елидже: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 19:
В началото на [[20 век]] пътят през Беломорския проход е прекъснат от границата между [[България]] и [[Гърция]]. Между [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]], когато Беломорска Тракия е част от България, се планира изграждането на [[железопътна линия]] през прохода, като е построен участъкът от Пловдив до [[Асеновград]]. По време на окупацията на Беломорска Тракия от България по време на [[Втората световна война]] тези планове са подновени, но не се стига до практически действия.
 
До 1944 г. проходът активно се е използвал за превоз на стоки, товари, хора и животни от България за [[Беломорие]]то и обратно. След това е изоставен и по границата е изградена охранителна мрежа (кльон), която функционира до промените от 1989 г.
 
След промените започват преговори между България и Гърция за възстановяване на тази транспортна връзка между двете страни. От българска страна е построен нов панорамен път, който започва северозападно от село [[Чепинци (област Смолян)|Чепинци]] на 764 m н.в. и след 5,9 km завършва при държавната граница на седловината с височина 1010 m. Той е крайният участък от 5,9 km на второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП Рудозем - Ксанти]].