| име =#виж [[Беломорски проход ]]▼{{сливане|Беломорски проход|Трябва да се премести върху статията Беломорски проход, която е непълна и неформатирана}}
{{Планински проход
▲| име = Беломорски проход
| друго име =
| изглед =
| пояснение =
| държава = {{България}}<br>{{Гърция}}
| местоположение =
| път = [[Републикански път II-86|път II-86]]
| преминава = [[Родопи|Западни]] и [[Родопи|Източни Родопи]]
| височина = 1010
| дължина =
| карта = България
| карта-описание =
}}
'''Беломорски проход''' (остаряло, от турски ''Елидже'') е планински [[проход]] (седловина) в [[Южна България]] и [[Северна Гърция]], между [[Кула (Ардински дял)|Ардински дял]] на [[Родопи|Западни Родопи]] на запад и планинския рид [[Жълти дял]] на [[Родопи|Източните Родопи]] на изток. Той е един от трите прохода свързващи [[България]] с [[Беломорска Тракия]] през Родопите. Той свързва долината на [[Чепинска река]] (десен приток на [[Арда]]) с долината на река Сушица (на гръцки Компсатос), вливаща се в [[Бяло море]].
В началото на [[20 век]] пътят през Беломорския проход е прекъснат от границата между [[България]] и [[Гърция]]. Между [[Балканска война|Балканската]] и [[Първата световна война]], когато Беломорска Тракия е част от България, се планира изграждането на [[железопътна линия]] през прохода, като е построен участъкът от Пловдив до [[Асеновград]]. По време на окупацията на Беломорска Тракия от България по време на [[Втората световна война]] тези планове са подновени, но не се стига до практически действия.
До 1944 г. проходът активно се е използвал за превоз на стоки, товари, хора и животни от България за [[Беломорие]]то и обратно. След това е изоставен и по границата е изградена охранителна мрежа (кльон), която функционира до промените от 1989 г.
След промените започват преговори между България и Гърция за възстановяване на тази транспортна връзка между двете страни. От българска страна е построен нов панорамен път, който започва северозападно от село [[Чепинци (област Смолян)|Чепинци]] на 764 m н.в. и след 5,9 km завършва при държавната граница на седловината с височина 1010 m. Той е крайният участък от 5,9 km на второкласния [[Републикански път II-86]] [[Пловдив]] – [[Смолян]] – [[Рудозем]] – [[ГКПП Рудозем - Ксанти]].
От км 141,5 до км 147,4 предстои изграждането на [[ГКПП Рудозем - Ксанти]]<ref>[http://marica.bg/show.php?id=44214 marica.bg]</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/плевнелиев-всеки-втори-ден-ще-правим-първи-копки-news180286.html „Плевнелиев: Всеки втори ден ще правим първи копки“]</ref>. На гръцка територия има камионен път, който от седловината след около 7 km слиза в гръцкото село [[Демирджик]] (Димари) на 756 m н.в. и от там продължава на юг, по долината на река [[Сушица (Гърция)|Сушица]] (Компсатос) за град [[Ксанти]] и Беломорска Тракия.<ref>[http://m.focus-news.net/?action=news&id=2802129 Недялко Славов, областен управител: Напредва строителството на ГКПП „Рудозем – Ксанти“ и подходния път към пункта]</ref><ref>[http://www.novjivot.info/2020/09/02/очаква-се-гкпп-рудозем-ксанти-да-е-гото/ Очаква се ГКПП Рудозем-Ксанти да е готов преди гърците да завършат пътя]</ref>
== Топографска карта ==
* {{карта-ГЩ-СССР|K-35-86|url=https://maps.vlasenko.net/smtm100/k-35-086.jpg|scale=1:100000}}
== Източници ==
<references />
* {{грб|199}}
== Външни препратки ==
# [http://www.promacedonia.org/bdobr/belom/belom_2.htm Описание на преминаване през прохода през 1907 г. Изъ Бѣломорската равнина. Пѫтни бѣлѣжки и впечатления отъ Ст. Н. Шишковъ]
# [http://liternet.bg/publish20/p_marinov/niakoga_1/01_03.htm Описание на преминаване през прохода през 1914 г. – Някога. (Книга първа). Автор: Петър Маринов. Съст. Александър Маринов. Варна]
[[Категория:Проходи в Родопите (България)]]
[[Категория:Проходи в Родопите (Гърция)]]
[[Категория:Проходи в Западните Родопи]]
[[Категория:Община Рудозем]]
[[Категория:Дем Мустафчово]]
| 