История на Монако: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
Положението се запазва без промени до края на [[Първа френска империя|Наполеоновата империя]]. През 1814 г. Монако се възстановява като държава под френски протекторат в старите си граници. [[Стоте дни]] и новото поражение на Наполеон довеждат до там, че този път протекторатът е даден на [[Сардинско кралство|Сардинското кралство]] (наследник на Савойското херцогство). През 1817 г. отношенията на Монако със Сардиния са официално уредени.
[[Файл:Frontiere Monaco.gif|ляво|мини|248x248пкс|"Свободните градове" Ментон и Рокбрюн (в синьо), които се откъсват от принцство Монако през 1848 - 1849 г.]]
Принц става Оноре ІV (1814 - 1819), син на детронирания (и починал в изгнание) Оноре ІІІ. Той не успява да поправи разбитите финанси на държавата. С това се заема Оноре V (1819 - 1841). Неговите строги финансови мерки и увеличението на данъците пробуждат недоволство и демонстрации на населението. Брат му Флорестан І, който го наследява, смегчава данъчната политика. С помощта на своята умна и волева съпруга Каролина той се справя с кризата. Тогава започват [[Революции от 1848|революциите от 1848 г.]] и Монако не остава извън тях. Флорестан е арестуван, власта поемат гражданите. В Ментон и Рокбрюн се надига движение за независимост. През 1849 г. устремът към свобода и равенство утихва и принцът е възстановен на престола. Ментон и Рокбрюн обаче се откъсват завинаги от властта му и приемат върховенството на сардинския крал.<ref>Hintz, ''Monaco'', p. 39</ref> Монако загубва 90% от територията си.▼
[[Файл:Prince Albert I statue.JPG|мини|216x216пкс|Статуя на принц Албер І, посветена на неговите научни интереси]]
През 1860 г. Сардиния отстъпва на Франция областите [[Савоя]] и [[Ница]], включително земите около Монако. [[Виктор Емануил II|Виторио-Емануеле ІІ]], който вече се нарича [[крал на Италия]], извежда войниците си от принцството. Протекторатът на Сардиния приключва. ▼
== Монако от 1860 до 1945 г. ==
▲Принц става Оноре ІV (1814 - 1819), син на детронирания (и починал в изгнание) Оноре ІІІ. Той не успява да поправи разбитите финанси на държавата. С това се заема Оноре V (1819 - 1841). Неговите строги финансови мерки и увеличението на данъците пробуждат недоволство и демонстрации на населението. Брат му Флорестан І, който го наследява, смегчава данъчната политика. С помощта на своята умна и волева съпруга Каролина той се справя с кризата. Тогава започват [[Революции от 1848|революциите от 1848 г.]] и Монако не остава извън тях. Флорестан е арестуван, власта поемат гражданите. В Ментон и Рокбрюн се надига движение за независимост. През 1849 г. устремът към свобода и равенство утихва и принцът е възстановен на престола. Ментон и Рокбрюн обаче се откъсват завинаги от властта му и приемат върховенството на сардинския крал.<ref>Hintz, ''Monaco'', p. 39</ref>
На 2 февруари 1861 г. тогавашният император на Франция [[Наполеон III]] подписва договор с принц Шарл III (1856 - 1889), според който Монако се отказва от Ментон и Рокбрюн в нейна полза, а тя плаща 4 млн. [[Френски франк|франка]] и признава независимостта му. Драстичното намаление на земите на страната довежда до нова финансова криза. Налага се Шарл ІІІ да предприеме специални мерки за насърчаване на [[Търговия|търговията]], да влезе в [[митнически съюз]] с Франция, да издейства преминаването на [[Железопътен транспорт|железопътна линия]]. Той насърчава туризма и в началото на ХХ в. Монако се посещава от над 1 млн. туристи годишно. 52 хотела заработват на територията му. Открито е и [[Казино|казиното]] в [[Монте Карло]], както и опера. Резултатите са замайващи. Принцството отбелязва забележителен икономически прогрес и постепенно се превръща в една от най-процъфтяващите държави в [[Европа]].
Управлението на [[Албер I (Монако)|Албер I]] (1889 - 1922) се характеризира със засилване на тези тенденции. Освен това този принц се прочува с научните си интереси в областта на [[Океанография|океанографията]] и [[Палеонтология|палеонтологията]]. През 1911 г. той оповестява конституция, която запазва голяма власт за принца, но все пак ограничена от един Национален съвет. Тя действа само три години. Отменена е със започването на [[Първа световна война|Първата световна война]]. През нея Монако запазва неутралитет, но е принудено да подпише конвенция за съдействие с [[Франция]]. Синът на принца Луи служи във френската армия и достига чин генерал. Той става принц през 1922 г. под името Луи II и превръща Монако в световноизвестен туристически и финансов център.
▲През 1860 г. Сардиния отстъпва на Франция областите [[Савоя]] и [[Ница]], включително земите около Монако. [[Виктор Емануил II|Виторио-Емануеле ІІ]], който вече се нарича [[крал на Италия]], извежда войниците си от принцството. Протекторатът на Сардиния приключва.
[[Файл:Princess Grace and Prince Rainier III.jpg|мини|198x198пкс|Принц Рение ІІІ и Грейс Кели]]
== Съвременно Монако ==
Историята на Монако след [[Втора световна война|Втората световна война]] се свързва най-вече с името на [[Рение III]] (1949 - 2005). Този принц утвърждава страната като туристическа дестинация, казиното в Монте Карло привлича множество богаташи и филмови звезди и осигурява 5% от доходите. Монако става синоним на скъп и елитен град.<ref>[https://blog.rual-travel.com/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86-%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%BE/ ''Принц Рение – създателят на просперитета на модерно Монако''], на сайта на Руал Травъл</ref> Той се възползва максимално от протектората на Франция, като не поддържа [[въоръжени сили]], а участва свободно в [[Общ пазар|общия пазар]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]]. През 1963 г. се подписва нова конвенция с Франция, заменена през 2002 г. от по-обстоен договор. От 1993 г. принцството участва в [[Организация на обединените нации|ООН]], а междувременно изпраща посланици в няколко европейски държави (Франция, [[Италия]], [[Белгия]], [[Испания]] и [[Ватикан|Ватикана]]). През 2002 г. конституцията е преработена, като свива правата на принца за сметка на представителните институции.
Рение ІІІ е известен най-вече с това, че се жени за популярната американска актриса [[Грейс Кели]]. Запознават се през 1955 г. на [[Кан (филмов фестивал)|фестивала в Кан]] и само година по-късно се женят.<ref>[https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/velikite-lyubovni-istorii-grejs-keli-i-prints-renie-edin-zvezden-brak-kato-po-uchebnik/ ''Великите любовни истории: Грейс Кели и принц Рение - един звезден брак като по учебник''], на сайта Chronicle.bg</ref> Историята предизвиква нестихващия интерес на пресата и световната общественост в продължение на години. Семейството има три деца, едно от които е [[Албер II (Монако)|Албер II]] - днешният принц на Монако.
== Бележки ==
<references />
| |||