Палямбела: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 31:
В 1913 година след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото остава в Гърция.
В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва ''Лонджонос'' като смесено изоставено село на българо-гръцката езикова граница, обитавано зимно време от арумъни:
{{цитат|Южно от Бистрица само селата [[Егинио|Либаново]] (което освен това има също и турски жители) и [[Милово]] имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото [[Нишел|Низел]], но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. [[Спиридон Гопчевич|Гопчевич]] обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.</ref>}}
В 1928 година българското име е преведено на гръцки като Палямбела. В 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 26 бежански семейства и 133 жители бежанци.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>
| |||