Разлика между версии на „Александър фон Хумболт“

редакция без резюме
м (overlinking)
}}
 
'''Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт''' ({{lang|de|Friedrich Heinrich Alexander von Humboldt}}) е [[германски]] [[природни науки|естественик]] и [[пътешественик-изследовател]], [[География|географ]] и [[пътешественик]], който основава полето на [[биогеография]] на растенията<ref name="link1">[http://www.biologyreference.com/ von Humboldt, Alexander], biologyreference.com</ref>, по-малък брат на пруския министър и лингвист [[Вилхелм фон Хумболт]].
 
== Ранни години (1769 – 1799) ==
Роден на [[14 септември]] [[1769]] година в [[Берлин]], [[Кралство Прусия]], в семейство на придворен на [[Саксония|саксонски]] [[курфюрст]]. Той е ученик на няколко водещи германски ботаници като млад <ref name="link1"/>
Роден на [[14 септември]] [[1769]] година в [[Берлин]], [[Кралство Прусия]], в семейство на придворен на [[Саксония|саксонски]] [[курфюрст]]. В [[Алма матер]] „Виадрина“ във [[Франкфурт на Одер]] изучава различни науки – [[медицина]], [[математика]], [[технология]], [[физика]], [[търговия]] и др. През 1789 г. продължава образованието си в [[Гьотингенски университет|Университета в Гьотинген]], след това търговия в [[Хамбургски университет|Университета в Хамбург]], а накрая – [[геология]] във [[Фрайбергска академия|Фрайбергската минна академия]]. Голяма роля за формирането на личността на Хумболт изиграва видният немски [[естествоизпитател]] [[Георг Форстер]], участник във второто околосветско плаване на [[Джеймс Кук]]. Двамата заедно през 1790 г. извършват полеви изследвания в [[Белгия]], [[Холандия]], [[Англия]] и [[Франция]].
 
Роден на [[14 септември]] [[1769]] година в [[Берлин]], [[Кралство Прусия]], в семейство на придворен на [[Саксония|саксонски]] [[курфюрст]]. В [[Алма матер]] „Виадрина“ във [[Франкфурт на Одер]] изучава различни науки – [[медицина]], [[математика]], [[технология]], [[физика]], [[търговия]] и др. През 1789 г. продължава образованието си в [[Гьотингенски университет|Университета в Гьотинген]], след това търговия в [[Хамбургски университет|Университета в Хамбург]], а накрая – [[геология]] във [[Фрайбергска академия|Фрайбергската минна академия]]. Голяма роля за формирането на личността на Хумболт изиграва видният немски [[естествоизпитател]] [[Георг Форстер]], участник във второто околосветско плаване на [[Джеймс Кук]]. Двамата заедно през 1790 г. извършват полеви изследвания в [[Белгия]], [[Холандия]], [[Англия]] и [[Франция]].
 
От 1792 до 1797 г. е на служба в Прусия като инспектор на [[рудници]]те. По време на заеманата длъжност много обикаля из страната като се занимава с геоложки, химико-физични, биологични, ботанически и минералогически изследвания, изследва находища на [[полезни изкопаеми]], ръководи чугуно-леярното производство. Поддържа приятелски взаимоотношения с [[Гьоте]] и [[Шилер]]. През 1797 г. подава оставка, като по този начин се отказва от бъдещата си бляскава кариера и отново се отправя на пътешествия, като следващите две години посещава [[Швейцария]], [[Италия]], [[Албания]] и други европейски страни.
През юли 1802 г. Хумболт и Бонплан се отправят от Кито към перуанското пристанище [[Трухильо (Перу)|Трухильо]], а от там в [[Каляо]] и през октомври пристигат в [[Лима]]. От декември 1802 г. до март 1803 г. двамата преминават по море през [[Гуаякил]] до южномексиканското пристанище [[Акапулко]] и след три седмици са в [[Мексико Сити]]. В [[Мексико]] пребивават около година, като извършват сравнително кратки, но много плодотворни пътешествия по страната и Хумболт продължава да изучава вулканите. След като събират богати географски и исторически материали, пътешествениците през [[Веракрус (Веракрус)|Веракрус]] отново се насочват към Хавана (март 1804), а от там по море към [[Филаделфия]] ([[САЩ]]). През август 1804 г. двамата се завръщат в [[Европа]] след петгодишно отсъствие и с богати колекции.
 
Това е едно от най-големите по своите научни резултати пътешествия. Доката е там, въпреки много от трудностите, Хумболт прави значими изследвания в областта на ботаниката, зоологията и климата на региона<ref name="link1"/>.
Това е едно от най-големите по своите научни резултати пътешествия. Наистина, Хумболт и Банплан не извършват никакви географски открития в прекия смисъл на думата, но методите за географско изследване на определена територия прилагани от Хумболт стават образец за следващите научни експедиции през [[ХІХ век]]. Той става един от създателите на [[Физическа география|физическата география]] като наука и описвайки тези страни, които посещава, дава начина по който трябва да се работи в [[странознание]]то. Той теоретически обобщава своите наблюдения и дава забележителни опити за установяването на взаимовръзката между различните географски явления и разпределението им по земната повърхност. Става един от основоположниците на съвременната география на растенията, виден историк на географските открития, [[Климатология|климатолог]], [[Океанография|океанограф]] и [[Картография|картограф]].
 
Това е едно от най-големите по своите научни резултати пътешествия. Наистина, Хумболт и Банплан не извършват никакви географски открития в прекия смисъл на думата, но методите за географско изследване на определена територия прилагани от Хумболт стават образец за следващите научни експедиции през [[ХІХ век]]. Той става един от създателите на [[Физическа география|физическата география]] като наука и описвайки тези страни, които посещава, дава начина по който трябва да се работи в [[странознание]]то. Той теоретически обобщава своите наблюдения и дава забележителни опити за установяването на взаимовръзката между различните географски явления и разпределението им по земната повърхност. Става един от основоположниците на съвременната география на растенията, виден историк на географските открития, [[Климатология|климатолог]], [[Океанография|океанограф]] и [[Картография|картограф]].
 
След завръщането си заживява в [[Париж]] и през следващите двадесет години пише книга за пътуването си в 30 тома ''„Voyage aux regions equinoxiales du Nouveau Continent fait en 1799, 1800, 1801, 1802, 1803 et 1804“ (1807 – 34)''.
== Източници ==
<references />
{{уикицитат|Александър фон Хумболт}}
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001, стр. 131 – 133.
* Магидович, И. П., ''История открытия и исследования Центральной и Южной Америки'', М., 1965, стр. 340 – 341.
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, ''Календар на географските открития и изследвания'', София, 1989, стр. 64, 82 – 83, 114, 132, 150, 189 – 190.
 
== Външни препратки ==
{{Commons|Alexander von Humboldt}}
{{уикицитат|Александър фон Хумболт}}
* [http://www.avhumboldt.net/ Дигитална библиотека на Александър фон Хумболт]
 
{{Нормативен контрол}}