Уикипедия

Свети Стефан (Цариград): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 27:
През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз [[Стефан Богориди]] подарява за български черковни нужди голям двор с три постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „[[Фенер (квартал)|Фенер]]“ между площадите „Балат“ и „Фенер“, на самия бряг на [[Златен рог|Златния рог]], близо до седалището на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]].
 
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански [[ферман]], позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен [[параклис]] и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година от митрополит [[Прокопий Созоагатополски]], единственият от архиереите на Вселенската патриаршия, който може да служи на църковнославянски.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,320/catid,142/id,19842/view,article/ | заглавие = Християнството в Агатопол и Агатополската епископия | достъп_дата = 19 април 2020 г | фамилно_име = Каравълчев | първо_име = Венцислав | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = Двери на православието | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон [[Стефан (светец)|Стефан]] в чест на дарителя Стефан Богориди.
 
На 25 октомври 1859 г. княз [[Никола Богориди]] поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх [[Йосиф I Български]] също полага основния камък на 27 април 1892 г.<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1519959 dariknews.bg]</ref>
Ред 79:
* Doytchinov G, Gantchev Ch. Osterreichische Architekten in Bulgarien 1878 – 1918 /Австрийски архитекти в България/, BOLAU Verlag – Wien, W. 2001.
* Ганчев Хр., Дойчинов Гр., Стоянова Ив. „България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878 – 1918“, АИ „Арх и Арт“, С. 2002.
* Ганчев Хр. “ Българската„Българската църква „Св. Стефан“ и Метохът в Истанбул“, сп.“Минало“ „Минало“, кн. 1, 1995. стр.4 – 8.
* Ганчев, Хр. Български паметници в Р.Турция, сп.“Паметници, реставрация, музеи“, кн.1, 2003, с.35 – 44.
* Темелски, Хр. Българската светиня на Златния рог, трето преработено и допълнено издание, С., 2010.
* Иванова, Бл. Невидимата страна на „желязната“ църква в Истанбул. Инженерни науки, 1/2018, с. 45- – 60.
* Ivanova-Tsotsova, Bl. The Architectural Complex at the Golden Horn a Monument of Cultural Heritage of Bulgaria and Turkey. – International Journal of Engineering and Technical Research (IJETR) ISSN: 2321- – 0869 (O) 2454- – 4698 (P) Volume-8, Issue-3, March 2018, p.27- – 35.
 
== Галерия ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Стефан_(Цариград)“.