Уикипедия

Световна революция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-([a-zA-Zа-яА-Я\.])„ +\1 „, -\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 5:
Световната социалистическата революция представлява най-висшата форма на социална революция, на осъщесвяване на прехода от капиталистическия социално-икономически строй, към комунистическия. [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] от 1917 г. поставя началото на редица социалистически революции. Целите, заложени в концепцията за световна революция са, както деструктивни, така и конструктивни: завземането на властта от работническата класа в световен мащаб, унищожаването на предишния държавен апарат, установяването на система, при която икономическите и социални процеси са съзнателно управлявани, прекратяването на съсловните и национални антагонизми, както и на експлоатацията на човек от човека, развитието на [[социалдемокрация]], както и осъществяването на [[културна революция]]. За разлика от всички предходни социални революции, които само променят формата на експлоатация, в основата на концепцията за световна социалистическа революция стои идеята за радикална промяна в развитието на обществото, бележеща началото на прехода от миналото на човечеството към неговата реална история. Така в най-широк смисъл, в основата на концепцията за световна революция стои идеята за предаването на властта в целия свят в ръцете на работническата класа и установяването на [[диктатура на пролетариата]].
 
Основоположниците на [[Марксизъм|марксизма]] и [[Ленинизъм|ленинизма]] считат, че отличителният белег на социалистическата революция се състои в способността ѝ да доведе до окончателно скъсване с миналото. Според [[Карл Маркс|К.Маркс]], социалистическата революция ''„не може да почерпи поезията си от миналото, а само от бъдещето... Предишните революции изискваха пресъбирането на световната история, за да осмислят своето съществуване ”съществуване“''. <ref>К.Маркс Ф.Енгелс, Съчиненя, 2 издание, том 8, стр.123</ref> Социалистическата революция няма нужда от подобни илюзии и „трябва да настъпи като носител на свое собствено съдържание“.<ref>К.Маркс Ф.Енгелс, Съчиненя, 2 издание, том 8, стр.123</ref> Поради обхвата и дълбочината на трансформациите, които ще бъдат предизвикани, подобна ревлюция изисква съзнателното участие на масите. Както [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] отбелязва: ''„Времето на изненадващи атаки, революции, поднесени от малцинства, вече е отживелица. Когато става въпрос за пълната трансформация на социалната организация, масите също трябва да бъдат част от това, тялом и духом.“<ref>К.Маркс Ф.Енгелс, Съчиненя, 2 издание, том 22, стр.544</ref> Ленин поставя ударение върху това, че световната революция „може да бъде успешно осъществена само, ако по-голямата част от населението и най-вече – работническата класа, се включи в независимата творческа работа, пишейки историята“.'' <ref>К.Маркс Ф.Енгелс, Съчиненя, 2 издание, том 36, стр.171</ref>
 
Икономическата основа за такъв тип революция представлява конфликт между социалния характер на производството и частната капиталистическа форма на присвояване. След достигането на огромни размери и високо ниво на социализация в условията на капитализма, производителните сили влизат в конфликт със съществуващите производствени отношения. Това основно противоречие само по себе си не води до автоматичния срив на капитализма. Капиталистическите производствени отношения показват известна устойчивост на обективните потребности на производствените сили. Капиталистическата собственост се развива от лична частна собственост до собственост на държавния монопол, като по този начин става възможно по-нататъшното развитие на производителните сили в рамките на капиталистическия начин на производство. Този процес е диалектически: въпреки че мобилизира всички ресурси на капиталистическата система, той изостря противоречията ѝ и води до съзряването на предпоставките за установяване на [[Социализъм|социализма]]. В допълненине към необходимите обективни условия, световната революция изисква и достатъчното развитие на субективния фактор – активната и съзнателна борба на работническата класа и на всички трудещи се за социализма, както и наличието на революционни марксистки партии на работническата класа. Целта на тези партии е да създадат социалистическо съзнание у пролетариата, да образоват и организират масите, да формулират стратегията и тактиката на класовата борба и да предоставят политическо водачество при осъществяването на революциите.
Ред 17:
Формата на революцията зависи от конкретните исторически условия и от баланса на класовите сили в страната. Така социалистическата революция в отделните страни може да бъде, както мирна, така и насилствена. По време на [[Октомврийска революция|Великата октомврийска социалистическа революция]], нейното мирно осъществяване е невъзможно. За сметка на това, сравнително мирни социалистически революции настъпват постепенно в редица европейски държави след [[Втората световна война]].
 
Световната социалистическа революция представлява единство в многообразието. Така Великата октомврийска социалистическа революция носи печата на историческото развитие на Русия. Демократичните революции, осъществени в редица европейски държави също имат своите отличителни характеристики. Социалистическите революции в Китай, Корея, Виетнам и Куба също се развиват по собствен, характерен начин. Въпреки това, световният революцинен процес е своеобразна базисна единица. Така всяка социалистическа революция е компонент от световната социалистическа революция. Теорията, която се занимава с общите закономерности на социалистическата революция и на световния революционен процес, е приложима за всички страни по отношение на прехода им от капитализма към социализма. Въпреки това, различните исторически условия във всяка страна изискват общите принципи на революционната теория да бъдат прилагани, както Ленин се изразява, по начин, който ''„правилно ще модифицира тези принципи в конкретните условия, правилно ще ги адаптира и прилага по отношение на националните и национално-държавните особености. ”“''<ref>В.И.Ленин, Събрани съчинения в 55 тома, том 41, стр.77</ref>
 
{{комунизъм}}
Ред 25:
Доктрината на световната пролетарска революция е основен постулат на довоенния (до 1914 г.)марксизъм, въплътен в лозунга на К.Маркс и Ф.Енгелс: ''“Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“''. Същината на доктрината в този период се състои в това, че според мнението на Маркс и Енгелс, отчужденият от средства и оръдия на производтво европейски и световен пролетариат, ставайки в резултат от прогреса на капитализма болшинството от населението на промишлено развитите страни на Западна Европа и Северна Америка, рано или късно ще осъществи социалистическата революция във всички страни едновременно или отначало в няколко – най-съзрелите. При това всяка от тези пролетарски революции автоматично ще послужи за детонатор на следващите социалистически революции, вливайки се в тяхната непрекъсваща верига – единната светоовна пролетарска революция.
 
Смята се също, че идеологията на пролетарския интернационализъм няма да има нищо общо с традиционната концепция на нациите и националния патриотизъм, че пролетариатът няма отечество – ''„ той„той няма какво повече да губи освен веригите си”си“; „той ще притежава целия свят“.'' <ref>[http://www.marxists.org/russkij/marx/1848/manifesto.htm Манифест Коммунистической парти], К.Маркс – Ф.Энгельс (1848)</ref>
 
=== По време на Октомврийската революция и през ленинизма ===
Ред 52:
Последният публикуван ленински текст ''„По-добре да е по-малко, но да е по-добре“'' напълно опровергава това утвърждение. В този труд, насочен срещу ръководената от Сталин Работническо-селска инспекция, той посочва, че пред СССР стои целта да се задържи до победата на социалистическата революция в по-развитите страни. Той неизменно се връща към мъчителния въпрос: ''“Ще можем ли да се задържим при нашето дребно селско производство, при нашето разорение дотогава, докато западноевропейските капиталистически страни завършат своето развитие към социализъм?“'' <ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm „Лучше меньше, да лучше“], 2 марта 1923 года. „Правда“ № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref>
 
И добавя: ''”Интересна„Интересна ни е онази тактика, към която трябва да се придържаме ние... за да попречим на западноевропейските контрареволюционни страни да ни задушат.”“''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm „Лучше меньше, да лучше“], 2 марта 1923 года. „Правда“ № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref> Целта се състои в това ''„ да„да обезпечим нашето съществуване до следващия военен сблъсък... да оцелеем.”“''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm „Лучше меньше, да лучше“], 2 марта 1923 года. „Правда“ № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref> И той предлага минимален и изключително скромен план: да се обезпечи това съществуване до момента, чието настъпване не може да се предскаже, но което трябва да се подготвя, когато победата на раволюцията в Европа ще отпусне примката и ще открие пред Съветска Русия нови възможности. Основа на тази хладнокръвно формулирана програма за оцеляване става историческата перспектива за световна революция: ''”не„не може да има и сянка от съмнение в това какво ще бъде окончателното решение на световната борба”борба“''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm „Лучше меньше, да лучше“], 2 марта 1923 года. „Правда“ № 49, 4 марта 1923 г.Подпись: Н. Ленин Печатается по записи секретаря</ref>, решение, което той смята за по-далечно, отколкото изглежда през 1917 г., но въпреки това необходимо и неизбежно.
 
Анализът, правен от Троцки на световната революция, е основан главно на същите предпоставки, както и при Ленин. И в това безусловно е причината за тяхното сближаване през 1917 г. – след толкова години остра полемика по въпросите на партийното строителство.
Ред 59:
 
На Учредителния конгрес на Коминтерна през март 1919 г. Ленин заявява: ''”Международната световна революция започва и се засилва във всички страни”''.<ref>В. И. Ленин, I Конгресс Коммунистического интернационала, Речь при открытии конгресса, 2 марта 1919 года</ref> В съставения от Троцки манифест на Интернационала се казва: ''”...националната държава, давайки мощен импулс на капиталистическото развитие, става прекалено тясна за развитието на производителните сили(...)Пред нас, комунистите, стои задача да облекчим и ускорим победата на Комунистическата революция в цял свят.”'' <ref>Манифест Коммунистического интернационала к пролетариям всего мира, Лев Троцкий</ref>
След три години в своя доклад на IV конгрес на Коминтерна Ленин определя перспективите на световната революция като ''„благоприятни“''. За да станат още по-добри, чуждестранните другари ''„...трябва да се учат, за да постигнат организация, построяване, метод и съдържание на революционната работа”работа“.'' Малко по-рано, през юли 1921 г., Троцки, веднага след III конгрес на Коминтерна привлича вниманието на партийния актив на Москва към трудностите на световната пролетарска революция, необходима, но не неизбежна. Разбира се в световен мащаб развитието на производителните сили не може повече да става в рамките на капитализма, но отчита и, че буржоазията все още представлява най-мощната социална класа. Следователно, пред Интернационала стои голяма, трудна и изискваща дълго време задача.
 
На 28 юли 1924 Троцки в своята реч ''„За перспективите на международното развитие“'' подчертава, че производителните сили в света отдавна са съзрели за социализма, но липсва последният субективен фактор: съзнанието на хората изостава. Тоест съществува противоречие между материалните условия на социализва (вече съзрели достатъчно на настъпването му) и изоставането на политическите условия (съзнателност, организираност)
Ред 68:
 
=== Между Първата и Втората световна война и след края им ===
Вътрешната и външната политика на болшевиките през 1918 – 1920 г.се провеждала строго „по Маркс“: тотална [[национализация]] и предаване в ръцете на работниците на заводите и фабриките, а земята – на селяните; пълна ликвидация даже на дребната частна собственост, отмяна на частната търговия, фактическа отмяна на парите и преход към директно разпределяне на продуктите. През 1920 г.бива внедрена нова, некапиталистическа организация на труда: всеобща [[трудова повинност]] без традиционната заплата (заменена от продуктов и стоков дял), [[милитаризация]] (военна организация) на производствените отношения (по-късно това ще се повтори и в китайските комуни), безплатно ползване на жилище, транспорт, социални услуги. По-късно Троцки, главният пропагандатор на този тип организация, ще я нарича [[„военен комунизъм”комунизъм“]], макар че редица учени считат, че по-правилно би било тя да бъде наричана–„казарменнаричана комунизъм”– „казармен комунизъм“.
 
Аналогично се строи и външната политика. Такъв вид марксизъм обаче се оказва невъзможен на практика. Първият удар е нанесен през лятото на 1920 г.в Полша: полските работници посрещат пролетарската Червена Армия на щик.”Чудото на Висла” – разгромът на Червената Армия, отстъплението до Минск, Рижкият мир от 1921 г.и отделянето от Съветска Русия на Западна Беларус и Западна Украйна (до септември 1939 г.) отново възраждат образа на събитията от 1914 г. – пролетариите на една страна (Полша), воюващи с пролетариите на друга страна (Русия). Не по-добри резултати дава и въвеждането на комунизма ”отгоре” и в самата Съветска Русия. [[А.Н.Яковлев]], секретар на ЦК на КПСС, през 1988 г. дава следната оценка на режима на военния комунизъм: ''”За Ленин бе жестоко мъчително да осъзнае, че Маркс и Енгелс са сгрешили в моделирането на нестоковия, непазарен начин за производство. Хипотезата не премина проверката на живота, ”военният„военният комунизъм”комунизъм“ бе грешка, следствие на принудителната нестокова утопия.”''<ref>50/50: Опыт словаря нового мышления/Под общ. ред. М. Ферро и Ю. Афанасьева. – М.: Прогресс, 1989. – 560 с., 88 стр</ref>
 
От края на 1920 Ленин преразглежда ортодоксалните марксистки постулати и набелязва контурите на нов следмарксов модел на социализма, който условно нарича НЕП – [[нова икономическа политика]]. Главното в НЕП не е пречупването на предишната капиталистическа база (като при Маркс), а нейното регулиране. Ленин стига до принципния извод, различен от този на Маркс, че сами по себе си парите-стоката-пазарът-собствеността (тяхното преразпределяне) не водят нито към капитализъм, нито към социализъм: те са инструменти. Важното е кой управлява тези инструменти, кой и как разпределя крайния продукт. В аналогично направление вървят търсенията след Първата световна война на Запад и сред буржоазията (Д.Лойд Джордж, Уилсон Ерио), и сред социалдемократите (Бернщайн, Мартов, Блум). Ленин гледа на НЕП само като на видоизменение на методите (от силата на оръжието към силата на икономиката) с цел борба за световна революция. Но обективно стратегията на НЕП води към икономическа конвергенция на двете системи: Западът – от класическия капитализъм на XIX век – към социализацията на XX век; Изтокът – от класическия ортодоксален марксизъм на XIX век – към капитализацията на XX век. Основата на тази икономическа конвергенция, Ленин вижда в системата на смесената икономика (държавно-частна).
Ред 79:
Политиката на Сталин след 1934 г.използва само идеологията на доктрината за световна пролетарска революция за реализация на иначе напълно имперските интереси. Идеолозите на „сменовехството“ много точно определят тази политика като националболшевизъм.
 
На IVконгрес на Коминтерна при Ленин през 1922 г. е прието, че борбата със световния империализъм ще започне от този момент от „тила’, чрез колониите. През 1923- – 1938 г.на колониите (Афганистан, Турция, Иран, Китай) се оказва голяма помощ от страна на СССР.
 
През 60-те години същата линия на външна политика се прилага по отношение на Африка и Азия, провеждана и от [[Никита Хрушчов]]. От този момент нататък, помощта, оказвана на развиващите се страни (страните от третия свят), се превръща в един от главните постулати (и финансови разходи) на СССР, като неговото преразглеждане започва едва по време на перестройката.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Световна_революция“.