Своде: Разлика между версии

„Когато нашата Родина изстрадваше мъките с покрусата на Първата световна война, завършила с втора национална катастрофа, от Боженската махла Урвич се разнесе чудна новина. Из небитието на мъртвото минало на такова черно време и по-трагично последствие, сякаш за утеха и в подкрепа на изтерзаната народна душа, се появиха знаменити огнени думи. Открил ги беше дядо Неделко Уменковски, коренен жител и Урвички потомък, чиято пастирска колиба беше в подножитето на историческите руини. През 1918 година, след една дъждовна буря през месец юни, тоя бурен планинец изкачил Урвичката височина (566 м – б.а) ,,за„за да види какво са поразили трескавиците и гръмотевиците“. Пред погледа му се изпречил паднал от скалата клен (вид явор – б.а). Неговото коренище се било откорещило от скалата заедно с оскъдната земя, която го хранила дотогава. На открилата се и измита от дъжда скална лавица дядо Неделно видял ,,писмо„писмо като новоизковано"новоизковано“, думите от разкривения словоред, като въглени парнали на патриотичното сърце на урвичкия потомък (защото той беше грамотен – б.а), който избързал и слязъл в селото, за да разкаже за това „чудо и поличба“. Отпосле Боженският учител Иван Поплазаров, поканил професор Мутафчиев, който през зимата на учебната 1919 г. разчел лесноразбираемия надпис: ,,''АЗ СЕВАСТ ОГНЯН БЕХ КЕФАЛИЯ ПРИ ЦАР ИВАН ШИШМАН. В ТОВА ВРЕМЕ ВОЮВАХ С ТУРЦИТЕ И МНОГО ЗЛО ПАТИХ. АЗ СЕ БИХ ЗА ВЯРАТА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН"''. Малко по-нагоре вляво ,,''АЗ ДРАГОМЪР ПИСАХ"'', професорът превел неубедително на Драгомир, затова така и се преповтаря често. "“ <ref>{{Цитат книга|last=Нитов|first=Васил|title=История на село Своде|year=2004|month=Септември|publisher=Скайпринт 04|location=село Своде|isbn=954-9351-17-3|pages=50,51 страница}}</ref>

През 1923 г. професор Мутафчиев в сп. БАН, кн. XXII, публикува монография посветена на Урвич, в която нарече тоя Огнянов надпис „БОЖЕНСКИ“.