Разлика между версии на „Петър Жеков“

редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-\"([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\" +„\1“); козметични промени)
Той е „[[Заслужил майстор на спорта]]“ от 1965 г. Завършва [[ВИФ]]. Носител е на сребърен „Орден на труда“ през 1968 г. Най-добрият голмайстор в клубното първенство на България за всички времена, притежаващ невероятен нюх към гола и стрелящ към вратата при всяка възможност и от всяко положение.
 
Треньорска кариера: помощник-треньор на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] (1985- – 1990 и април-май 1994) и старши треньор на [[ПФК Хебър (Пазарджик)|Хебър]] (1976/77), [[ПФК Добруджа (Добрич)|Добруджа]] (1991/92 в „А“ група), [[ФК Тунджа|Ямбол]] и [[ПФК Вихрен (Сандански)|Вихрен]].
 
=== Международна кариера ===
Жеков записва 14 мача с 3 гола за юношеския национален отбор на България до 19 години и 2 мача за младежкия тим, преди да дебютира за мъжкия състав през 1964 г. Две години по-късно попада в 22-мата избраници на чешкия селекционер [[Рудолф Витлачил]] за [[Световно първенство по футбол 1966|Световното първенство в Англия]] през 1966 г., на чийто финали играе в 1 мач. След това с 4 гола става голмайстор на най-силната ни кампания за европейско първенство през 1968 г., когато България стига до епични четвъртфинални сблъсъци с [[Национален отбор по футбол на Италия|Италия]]. Първият и единствен засега, капитан на български отбор, играл на финал на голям турнир – [[Летни олимпийски игри 1968|олимпиадата в Мексико]] през 1968 г. Участва и в 1 мач от финалите на [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство в Мексико]] през 1970 г. Играе за [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] до 1973 г., като записва общо 44 мача с 25 попадения.
[[Файл:Petar Zhekov.jpg|225px|дясно|мини|Жеков през 1970 г.]]