Еснаф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- г + г. )
Редакция без резюме
Ред 1:
: ''За други употреби на думата гилдия, виж [[гилдия]].''
 
'''Еснаф''' или '''гилдия''' <ref>Исторически преглед, том 29, изд. Българско историческо дружество, 1973</ref> (''еснафи'' и ''еснафски съюзи'', особено за периода на [[Възраждане]]то, също за по-ранни периоди <ref>Георги Бакалов, ''[http://books.google.com/books?id=HDQn3tJkyUcC&lpg=PA196&dq=гилдия&pg=PA196#v=onepage&q=гилдия&f=false История на Българите: Военна история на българите от древността до наши дни]'', стр.196, История на българите, том 5, изд. Труд, 2007</ref> или по-късно след [[Освобождение]]то, {{lang|en|на=от|Guilds}}) е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден [[занаят]] в определено населено място през [[османското владичество]]. Той има пълна вътрешна автономия. Еснафската социална йерархия се състои от [[чирак|чираците]], [[калфа|калфите]] и майсторите. Тя е изградена в духа на патриархалните традиции, които са водещи и във вътрешните му отношения. Еснафът е най-обхватната обществена и стопанска организация на територията на [[Османска империя|Османската империя]]. Еснафът е подкрепян от държавата поради социални и финансови съображения, търсен от населението като професионална и социална опора и като правораздавателна институция.
 
Първият еснаф на [[Балкани]]те и в [[Османската империя]] е учреден в [[Елбасан]] на 15 май 1658 г. Носи името „[[Табак]]“. През 1664 г. в [[Солун]] е организиран мощен еснаф (''манифактурна работилница'') за производство на [[сукно]], последван от такъв и в [[Одрин]] по времето на [[Ахмед III]]. По това време, 1703 г., е създаден еснаф за [[коприна]] в [[Бурса]]. През 1720 г. и в [[Истанбул]] са създадени сукнени и копринени еснафи, а през 1725 г. и еснаф за производство на кахлени плочки. През 1744 г. в [[Ялова]] е открита еснафска работилница за производство на хартия. Огромна отрицателна роля върху възникването и развитието на еснафското производство организирано в работилници и цехове, изиграла [[Режим на капитулациите|османската капитулация]] от 1740 г. в полза на [[Кралство Франция|Франция]], като кралството изцяло обсебило за 30-40 години левантийската търговия и в дългосрочен план подтиквайки империята към война с Русия, я довело до [[Кючуккайнарджийски договор|катастрофата от Кючук Кайнарджа]]. За близо век от легитимирането си, османският еснаф търпи загуба, отразила се върху цялостното състояние на [[Стопанска история на Османската империя|икономиката на Османската империя]]. <ref>{{cite book |title= История на Османската империя от Ахмед Садулов, Промени в социално-икономическия живот на държавата през XVIII век, Занаяти и търговия през XVIII в.; Икономически натиск на европейските държави върху Османската империя - разширяване на капитулациите, стр. 161 – 163 |year= 2000 |publisher= Фабер, Велико Търново.}}</ref>