Евгениос Вулгарис: Разлика между версии

Евгениос Вулгарис е роден в 1716 година на остров [[Корфу]], владян тогава от [[ВенецияВенецианска република|Венецианската република]]. Получава рожденото име Елевтериос, от гръцки „свободен“ в чест на освобождаването на острова от османците.

В 1749 г. основава [[Атонска академия|Атонската академия]] в землището на манастира [[Ватопед]] и е неин [[ректор]] (1749 – 1758 г.) като я издига до нивото на европейски [[университет]], където се преподава [[философия]] и богословие съобразно съвременните тогава научни изисквания. На академията, по подражание на [[Платон]], той заповядва да се напише: γεωμετρήσων έισίτω, ού κωλύωτώ μή θέλοντι συζυγήσω τάς θύρας (непознаващите [[геометрия]]та да не влизат в тези стени). Преподаватели на около 200-ата ученици са [[Неофит Кавсокаливит]], по старогръцка [[филология]], преди учител в училището на Ватопед, [[Панайотис Палама]], ученик на ректора от Янинското училище, завършил после и в Цариград, преподаващ гръцка словесност (старо[[гръцкистарогръцки]]]]), ректорът чете [[риторика]], [[логика]], [[метафизика]] и [[богословие]]. Назначил за сметка на собствената си заплата от 1000 гроша и преподавател по [[латински език]]. Вулгарис преподава философия, като се придържа към модерните западни тенденции, което води до обвинения в еретизъм и заплахи, със сопи от игумени и калугери и след 9 години съществуване на академията в 1758, той я напуска, тя е закрита и сградите ѝ постепенно потъват в разруха.

От 1762 до 1771 г. е в [[Яш]] – [[Молдова]], [[Гьотинген]] и [[Лайпциг]] – [[Германия]], в [[Берлин]] е канен от [[Фридрих Велики]] и в двореца [[Сан Суси]] има диспут с [[Волтер]]. След това считащият се за [[просветен монарх]] [[Прусия|пруски крал]] крал го препоръчва на немската [[принцеса]] от [[Померания]] София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст станала императрица на Русия с името Екатерина ІІ.

В 1771 г. е поканен от императрица [[Екатерина Велика]] в [[Русия]], отначало е неин библиотекар и съветник, след това в 1775 г. е ръкоположен за архиепископ Славонски и Херсонски със седалище в [[Полтава]], в създадената за него архиепископия от новопридобитите от [[Османска империя|Турция]] земи с мирните договори от [[Договор от Кючук Кайнарджа|Кючук Кайнарджа]] в 1774 и [[Руско-турска война (1787-1792)|Яш]] в 1792 г. и присъединяването на [[Кримско ханство|Кримското ханство]] в 1783 г. Като православен той фактически е поставен начело в устройството на новопридобитите земи. Постът е на второ място в йерархията на руската православна църква след патриарха. Той остава на него до 1778 г., когато го предава на своя ученик и съгражданин [[Никифорос Теотокис]] и се връща в [[Санкт Петербург]], където пише научни трудове и става действителен член на Императорската [[Руска академия на науките|Руската Академия на науките]], като продължава да е съветник и сътрудник на Екатерина Велика.

Вижданията му за пълна етногенетична идентичност на населението на античната [[Древна Гърция]] с Източноримската (Византийската) империя и с днешното население на постсредновековна Гърция, за необходимостта от културното им доминиране, превъзходство и пълно елинизиране на околните „варвари“ и също по прякото изхождение на Руската империя от [[Византия]] с възприемането на християнството единствено от нея като гръцка империя, наследила Рим, за спорния произход на княгиня [[Олга Киевска|Олга]] и легендата за кръщението ѝ в Константинопол (написания в съответствие c доктрината на императрицата труд „Евгенiя Булгара, Архiепископа Славенскаго и Херсонскаго Историческое розысканiе о времени Крещенiя Россiйской Великой Княгини Ольги“, 1792), са тезиси, които противоречат на исторически извори<ref>[http://krotov.info/lib_sec/16_p/ol/noe_psrl_41.htm Летописец руских царей: Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд."] </ref><ref>Повесть временных лет: "В год 6411 (903). Когда Игорь вырос, то сопровождал Олега и слушал его, и привели ему жену из П(ль)скова, именем Ольгу.",</ref> посочения град няма как да се отъждестви с руския Псков възникнал според археологическите находки векове по-късно<ref>[http://lib.ru/HISTORY/RUSSIA/povest.txt www.lib.ru]</ref><ref>Государев родословец, Родословец русских князьей,: "Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми." </ref> <ref> „Владимирский Летописец“ ръкописен сборник оригинален препис на Повести временных лет, отнасян към ХVв. Открит в 1887 от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко Сергиевата лавра</ref> <ref> Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, 215 – 222; </ref><ref>Николаев В. Славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949, с. 101.</ref> и са силно оспорени впоследствие в науката от авторитети като Якоб Фалмерайер<ref>[http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=1&t=86 Според проф. д-р Асен Чилингиров, историк от Берлинския университет (Чилингиров, Асен – изследвания, статии и цитати от книги, Размисли около един юбилей – 200 години от смъртта на Евгений Вулгарис) „Якоб Фалмерайер, за голям ужас на почитателите на гръцката класика в Гърция и извън нейните граници с изследванията си доказва, че между населението на съвременна Гърция и древните гърци от класическата епоха в ІV век пр. Хр. няма и не може да има нищо общо; че след протеклите през Късната античност и цялото Средновековие миграционни процеси нищо не е останало не само от етническия тип на древното население и че населяващите гръцките земи през съвременността са смесица от потомци на всички народи, прекосили тези земи в течение на хилядолетия, сред които самите гърци са най-малобройни, разтворили се сред огромните маси от славяни и турци, но също така от власи и албанци.“]</ref>, Геснер, Макс Фасмер, Франц Миклошич, но залягат удобно като устойчива пропагандна основа на националната гръцка и имперската руска доктрини.

Архиепископът академик основавайки се на Максим Исповедник (VII в.) и Георгий Святогорец (Мтацминдели) (ХI) изказва тезата и изследва общия произход на [[ибери]]те в [[Кавказ]], [[Испания]] и на [[Британски острови|Британските острови]] – [[Грузинци]], [[Баски]] и [[Пикти]], Круитни и др. <ref>[http://www.randevu-zip.narod.ru/caucase/mif.htm Алексис Шнайдер, МИФЫ и ЛЕГЕНДЫ, VIII теория]</ref>