Никола Пиколо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Sashko1999 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 9:
Вардалахос смята Пиколо за един от своите най-способни ученици и го взема със себе си на остров [[Хиос]]. Младият българин преподава френски в тамошната гръцка школа (1815 – 1818). През 1818 година е в [[Одеса]], където прави новогръцки превод на „Филоктет“ от [[Софокъл]] и пише „Смъртта на [[Демостен]]“.<ref>Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974, 491</ref> Двете пиеси са играни с успех в гръцкия театър на града, а втората бива преведена по-късно на английски (1824).<ref>The Death of Demosthenes (translated from the modern Greek by Gregorios Palaeologus). Cambridge, 1824</ref> Одеската постановка на „Филоктет“ е първото в ново време представяне на древногръцка драма на гръцка сцена.<ref>Σπάθης, Δ. Ο Φιλοκτήτης του Σοφοκλή διασκευασμένος από τον Ν. Πίκκολο: Η πρώτη παρουσίαση αρχαίας τραγωδίας στο νεοελληνικό θέατρο. – O Ερανιστής, 15, 1978 – 1979, 256 – 320</ref>
В Одеса Пиколо се включва в тайната гръцка революционна организация [[Филики Етерия]]. Избухването на [[Гръцка война за независимост|
След като завършва медицина в [[Болоня]] и [[Пиза]] (1829), работи като лекар в [[Париж]] (1829) и Букурещ (1829 – 1840). През 1829 – 1834 година е доверено лице на руския губернатор на [[Влахия]] граф Павел Кисельов.<ref>Заблоцкий-Десятовский, А. П. Граф П. Д. Киселев и его время. Т.3. Санкт-Петербург, 1882, [http://archive.org/stream/grafpdkiselevieg03zabluoft#page/376/mode/2up 376 – 377]. Пиколо е авторът на анонимно издадената книга Paul Kisselef et les principautés de Valachie et de Moldavie, par un habitant de Valachie. Paris, 1841</ref> В 1839 година отпечатва на гръцки стихосбирката „Утехи“ (Παρηγορήματα).<ref>Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1 С., 2010, 682 – 696</ref>
| |||