Феодализъм: Разлика между версии

При феодализма основното богатство е земята, която като източник на прехрана е пръв икономически фактор. [[Земеделие]]то е основна дейност, от която зависят всички социални слоеве. При феодалните отношения собствениците на земя ([[феодал]]и) са подредени по стълбица: низшестоящият ([[васал]]) получава от висшестоящия (сеньор, [[сюзерен]]) за службата си поземлен имот (''фиеф'' или ''лен'' (ползва се и терминът [[феод]])) и крепостни селяни. Отгоре на феодалната пирамида стои [[монарх]]ът, който, поне в началото на развитието на феодалния строй, има абсолютна власт (подобно на [[Римска империя|римските императори]]) и отдава земи на васалите за временно ползване. Когато постепенно тези имоти започват да се предават по наследство, неговата власт става доста ограничена от едрите сеньори. Сеньорите обаче на свой ред нямат пълна власт над всички земевладелци, намиращи се под тях в стълбицата (принципът „Васалът на моя васал не е мой васал“, действащ в много от държавите на континентална Европа). Селяните са [[Крепостен селянин|закрепостени]] към земите на феодалите на всички нива и са длъжни да плащат за правото си да живеят на тях, както и да ги обработват с безплатен труд в полза на феодала, а не на последно място да плащат и данъци. Съществуват и напълно свободни селяни – ''алодисти'' – но те също търсят покровителство от по-силните. Поставя се началото и на коопериране на усилията за обработка на земята чрез общинско управление. Към края на IX и началото на X век тази система вече се е наложила в повечето земи на Западна Европа и е известна като ''сеньориална'' или ''манориална'' според названието на земните участъци (имения) и обвързаните с тях производители: ({{lang|fr|seignerie}}, {{lang|en|manor}}, {{lang|de|Landherrshaft}})<ref name="КГ">{{cite book | title = Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс | last = Гагова | first = Красимира | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2007 | edition = | publisher = ИК Полис ООД | location = София | isbn = 978-954-796-020-6 | doi = | pages = 238 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }} </ref>{{rp|7}}.

ЗавършениНаселените феодалниместа отношениясе формират на места с естествена защита от нападения, най-често възвишения, заобиколени от естествени или изкуствени водни препятствия. На такива възвишения се установяватизграждат едваи следзамъците създаванетона владетелите, оградени с крепостни стени, а в подножието на [[рицар]]скотокрепостните съсловиестени исе формиранеторазполагат жилищата в селището. Първите замъци имат елементарна конструкция – квадратна кула на групидва или три етажа. Отначало се използва дърво, но с напредването на строителните техники се издигат кули от камък. Постепенно самите замъци стават символ на авторитета на собственика (кастелана), който пък събира около себе си зависимигрупа войници, чиятокоито издръжкада сеньорътподдържат реда. Тези военни се обвързват с клетва за вярност към своя господар, а той поема издръжката им. Когато срещу службата си получават от кастелана поземлен имот, те се ползват с привилегии спрямо другите наематели. Броят на войниците се увеличава и поради практиката на майората – наследството да получава най-големият син. Така по-малките и незаконните синове остават без издръжка и трябва да си търсят подходящо препитание. В тези среди се заражда [[Рицарство|рицарското съсловие]]<ref name="КГ"/>{{rp|11}}. Сред рицарите има както благородници, така и случайно авантюристи, но с доказани воински качества. Когато някой от тях се препоръчва за васал, той получава от сеньора си земя, от която да се издържа. Включена е не само земята, но инструментите, животните и хората, които я обработват. Макар държателите на фиефове не винаги да са благородници, те са ангажирани със заниманиязаниманията на благородници: война, религия, правосъдие и висша администрация<ref name="КГ"/>{{rp|19}}.