Наим Сюлейманоглу: Разлика между версии

м
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на B0rrand (б.): без източник)
Етикет: Отмяна
мРедакция без резюме
{{без източници}}
 
{{Личност
| име-оригинал = Naim Süleymanoğlu
| роден-място = [[Птичар]], [[България]]
| починал-място = [[Истанбул]], [[Турция]]
| Псевдоним=Джобният Херкулес
| религия=Ислям|починал-дата=18 ноември 2017 г.
}}
{{Медали|състезание=[[Олимпийски игри]]
[[Файл:N_Sul.jpg|мини|Родната къща на Наим Сюлейманоглу]]
Наим Сюлейманов е роден на [[23 януари]] [[1967]] година в семейство на [[Турци в България|български турци]] в село [[Птичар]], [[Момчилград]]ско. Започва да тренира вдигане на тежести от ранна възраст – едва на 9 – 10 години. Още през 1977 година прави демонстрации в залите, където се провеждат републиканските първенства на България. Негов личен треньор в Кърджали, където се състезава за Арда, е Енвер Толумов.
[[Файл:NaimSüleymanoğlu.jpg|мини|Гробът на Наим Сюлейманоглу в гробището Едирнекапъ, Истанбул.]]
 
Успехите му започват през 1982 година, когато още ненавършл 15 години става световен шампион за юноши до 20 години в Сао Пауло, побеждавайки в категория 52 кг своя приятел и съотборник Нено Терзийски. През 1983 година за пръв път подобрява световен рекорд за мъже. На световното за мъже в Москва същата година Наим остава втори след Оксен Мирзоян от СССР. На следващата година няма възможност да вземе участие в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата]] в [[Лос Анджелис]], тъй като тя е бойкотирана от България и други съюзници на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Той обаче става европейски шампион във Витория, Испания, и е победител в най-силния турнир в света за 1984 година – „Дружба“ във Варна, на който са поставени общо 30 световни рекорда. Наим печели и Световната купа в Сараево същата година. По време на т.нар. [[Възродителен процес]] името му е променено на Наум Шаламанов. През 1985 година става европейски шампион в Катовице, Полша, и световен в Сьодертале, Швеция. Печели и Светованата купа в Монте-Карло. През 1986 г. става европейски шампион в Карл-Маркс-Щат (сегашен Кемниц), световен в София и носител на Световната купа в Мелбърн. За България Наим печели две световни титли за мъже и една за юноши, става три пъти европейски шампион и три пъти носител на Световната купа. Три пъти, докато се състезава за България, е определян за щангист № 1 в света. За България поставя 57 световни рекорда – 26 за мъже и 31 за юноши. Наим поставя 24 световни рекорда (общо за мъже и юноши) само в рамките на една година. Това се случва през 1984 година. Наим е два пъти шампион на България за мъже - през 1984 година от първенството във Варна в кат. 60 кг и през 1986 година от това в Кърджали, пак при 60-килограмовите. Шампион е на България за юноши старша възраст в кат. 52 кг през 1982 година от шампионата в Пазарджик. Има и една титла на страната за юноши младша възраст. Тя е постигната през 1981 година в кат. 44 кг на първенството в Силистра. През 1986 година, докато отбива военната си служба, Наим се състезава за ЦСКА на отборното първенство на България и помага на тима да спечели титлата. Това е единственият турнир, на който Наим се състезава за различен от Арда Кърджали клуб, докато е в България.
През 1984 година става втори в анкетата „Спортист на годината“ на България след лекоатлетката Людмила Андонова, като според много от мненията е заслужавал категорично първото място. Втори е в анкетата и през 1985 година. По време на Световната купа в [[Мелбърн]] през 1986 година Наим успява да избяга от нашата делегация и след време се мести в Турция. След като решава да избяга в югоизточната ни съседка, получава подкрепата на турските власти, а името му е променено на Наим Сюлейманоглу. Българската федерация по тежка атлетика не се опитва да попречи на участието му в [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата]] в [[Сеул]] през 1988 година и получава парична компенсация от 1 250 000 долара от турската федерация.