|
== География ==
{| class="wikitable" style="float:left; margin:1 0 0 1em; text-size:80%; text-align:right"
!align=center colspan=2| Население по години <ref>Населението на селото е показано според данните в ''Националния регистър на населените места'' (с изключение на населението за [[1934]] г.) – [httphttps://www.nsi.bg/nrnm/show2show9.php?sid=594673547&ezik=bul справкиСправка поза годининаселението вна Националнияс. Паспал, регистъробщ. Ардино, на населените местаобл. Кърджали]</ref>
|-
|style="text-align:center;"| 1934 г. || style="text-align:center;"| 158 души
|style="text-align:center;"| 1934 г.<ref>По данни от [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/getfile.php?iid=DO-010001190&doid=363&page=00001 „Списък на населените места в Царството“; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937] за [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/getfile.php?iid=DO-010001190&doid=363&page=00065 махала Паспал (Пала) – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Бял извор]</ref> || style="text-align:center;"| 159 души
|-
|style="text-align:center;"| 1946 г. || style="text-align:center;"| 213 души
|-
|}
Село Паспал се намира в източната част на [[Родопи|Западните Родопи]], на около 15 – 20 кмkm западно от границата им <ref>[[Енциклопедия „България“]], том 5, стр. 798, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1986]] г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина ''Три камъка'', разположена в билните части на граничния рид [[Гюмюрджински снежник]], източния край на долината на река [[Върбица (река)|Върбица]], западната периферия на ''Джебелското понижение'' към устието на река [[Боровица (река)|Боровица]], седловината [[Китката (седловина)|Китката]], долината на река [[Каялийка]], долината на река ''Дрещенец'', [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]], седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]], долината на река [[Яденица]].“</ref> с Източните Родопи, около 9 km запад-югозападно от град [[Ардино]], на стръмен склон край левия бряг на река [[Арда]]. ВНа подножиетооколо на300 m южно от селото е изграден микроязовир „Паспал“ – част от Водноелектрическа каскада „Горна Арда“, предвидена за оползотворяване на хидроенергийния потенциал в горния участък на река Арда.
''Местната флора'' е представена предимно от иглолистна растителност ([[бял бор]]), но се срещат и широколистни видове като [[бук]], [[дъб]], [[акация]]. Разпространени са храсти като [[хвойна]], [[къпина]] и [[шипка]]. В землището на селото могат да бъдат открити редица характерни за планината билки като [[мащерка]], [[лайка]], [[бял равнец]], [[жълт кантарион]] и дрдруги.
''Животинският свят'' е разнообразен и съставен главно от птици, влечуги и насекоми. От птиците се срещат [[сойка]], [[кос]], [[селска лястовица]], [[ястреб]], а в близост до реката – [[корморан]]и и представители на редкия вид – [[черен щъркел]]. От бозайниците се срещат [[лисица]], [[дива свиня]], [[сърна]], а в последните години<ref>Къмкъм [[2016]] г.</ref> се наблюдават и единични екземпляри на [[кафява мечка]].
== История ==
По спомени на възрастните жители на селото, то е основано от преселници от село [[Върбина]], община Мадан, заселили се в днешното землище на Паспал в търсене на паша за стадата си. С името „паспал“ се е назовавал брашненият прах във [[воденица|водениците]], който се образувал при смилането на зърното. В близост до язовирната стена и въжения мост, свързващ двата бряга на реката, и до днес стоят руините на някогашната воденица, в която се добивало брашно за нуждите на местните жители.
Селото – тогава [[махала]] с име ''Паспал'' (Пала) – е в [[България]] от [[1912]] г. <ref name=Мичев>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 209.</ref> <ref>Като последица от [[Чаталджанско примирие|Чаталджанското примирие от 1912 г.]]</ref> Признато е от махала за ''село'' с министерска заповед № 1014, обнародвана на 11 май [[1942]] г. <ref name=Мичев/>
== Обществени институции ==
|
