Уикипедия

Средно училище с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 39:
В края на 1867 година в Бургас се заселва изгонения от [[Созопол]] поп [[Георги Джелепов|Георги Стоянов Джелепов]], родом от [[Звездец]]. Той дава силен тласък на борбата за независима българска църква и народното просвещение в пристанищния град. На 11 май 1868 година поп Георги свиква съвещание на първенците в града и изяснявайки значението на този празник като ден на българската просвета поставя въпроса за откриване на българска църква и училище. За осъществяването на тази идея е създадена от [[Димитър Бракалов]], [[Яни Русалиев]], [[Койчо Райков]], [[Никола Камбуров]] и [[Сава Хаджидечев]] самостоятелна [[Бургаска българска община|българска община]], която организира подписка и събиране на волни пожертвования от българското население в града, а самия Джелепов дава една от стаите на своята къща за основаване на българско [[класно училище]].<ref name="IK" />
 
На 20 април 1869 година, първият ден на Великден, след застъпничество на българската общини в Бургас и [[Цариградска българска община|Цариград]], е получено разрешението за откриване на българската църква ”Св„Св. св. Кирил и Методий”Методий“ и българско училище в град Бургас. Така българската черковно-училищна община открива заедно с българската църква Първото българско класно училище в Бургас, чийто наследник е днешното СУХЕП „Св. св. Кирил и Методий“. За първи учител общината кани [[Боян Керемедчиев|Боян Петров Керемедчиев]], родом от [[Ямбол]], учител в [[Омуртаг (град)|Осман-пазарското]] българско училище. Първоначално в училището се записват само три [[Абаджийство|абаджийски]] чираци. До края на учебната 1870 година техния брой нараства на 15, като повечето ученици са деца на българи от околните села и деца на българи, женени за гъркини.<ref name="IK" />
 
Българското класно училище се развива трудно поради липса на средства и постоянни пречки от страна на фанариотите в града. През 1872 година Керемедчиев напуска и неговото място заема апостол революционера [[Сава Катрафилов]]. Бъдещея четник на [[Христо Ботев|Ботев]], Катрафилов не се задържа дълго и през 1875 година в Бургас главен учител става [[Стоян Шивачев]] от Малко Търново. Той заварва в училището 25 ученика, но благодарение на неговата енергичност в края на учебната година техния брой нараства до 70. Шивачев поставя началото на тържественото честване на положените годишните изпити, на който присъстват представители на духовенството и официални лица. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турска война]] (1877 – 1878) положението на училището се влошава, а в края на учебната 1877/78 година Шивачев минава на служба в новосъздадения Градския съвет.<ref name="IK" />
Ред 46:
В първата година след [[Освобождение на България|Освобождението]] за учителка е избрана Теофана Маркова-Каракостова, която въвежда за първи път разделянето на учениците на отделения (първо и второ). Занятията продължават да се водят в дъсчената къща на поп Георги. На следващата учебна 1878/79 година училището е раздело на две – мъжко, което продължава занятията си в къщата на поп Георги и девическо, което е преместено в наета частна къща.<ref name="IK" />
 
На 16 февруари 1888 година при пожар изгаря училището ”Св„Св. св. Кирил и Методий”Методий“. Училищното настоятелство отправя молба към градско-общинската комисия за отпускане на средства за неговото възстановяване. Решението е взето на 13 юли 1888 година. То гласи: ''Поради липса на средства за ремонт на училището да се представи място за построяването на ново училище около арменските наречени гробища в улица „Св. св. Кирил и Методий“ гдето, се предполага отдавна построяването на българска черква.'' През 1895 година останките от къщата на поп Георги са съборени и на тяхно място е изградена сегашната масивна църква ”Св„Св. св. Кирил и Методий“.
 
=== Нова сграда и разширяване на профила ===
През 1932 година на площад „Св. св. Кирил и Методий“ срещу църквата е била изградена масивната сграда на народно основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Състояло се от два етажа и сутерен. В двата етажа имало по девет учебни стаи, или общо осемнадесет, без помещенията в сутерена. Първите учебни занятия започват през учебната 1933/1934 година, като първоначално за директор е избран Коста Чиликов, заменен през септември 1934 г. от Григор Златапов. Новата прогимназия е с петнадесет паралелки: шест паралелки първи клас, четири паралелки втори клас и пет паралелки пети клас. Пръвите учители в училище ”Свети„Свети Свети Кирил и Методий“ са Георги Попов, Димитър Лараджов, Мильо Милев, Пеша Шишкова, Стоян Павлов, Георги Димитров, Стоянка Парцалева, Ана Димитрова, Димо Павлов и други.
 
В края на 1936/1937 учебна година всички ученици минават в по-горен курс. Това става на основание Окръжно № 3356, по силата на което се повишава успехът и поведението на всички ученици с една единица по случай рождението на престолонаследника [[Симеон Сакскобургготски]]. През следващата учебната година училището има прогимназия с двадесет и шест паралелки за първи, втори и трети клас: 638 момчета и 628 момичета, и начален курс с петнадесет паралелки: 437 момичета и 408 момчета, две полудневни детски градини. На 15 април 1938 година се взема решение за се закупи училищно знаме с образите на Св. св. Кирил и Методий.
Ред 56:
 
=== Развитие по време на управлението на БКП ===
През учебната 1949/1950 година се създават единните училища и учениците от училище ”Свети„Свети свети Кирил и Методий“ заедно с гимназиални ученици от Първа гимназия „Георги Сава Раковски“ образуват единно училище в сградата на гимназията. В сградата на прогимназията ”Свети„Свети свети Кирил и Методий“ остава да води занятия Учителският институт. По-късно в сградата се създава Трето единно училище.
 
През учебната 1957/1958 година отново сградата се открива като самостоятелно народно основно училище ”Св„Св. св. Кирил и Методий“.
 
През учебната 1959/1960 година цялостната работа на училището е под знака на закона за свързване на обучението с живота. През следващите учебни години се въвежда самостоятелна работа на учениците.
Ред 79:
 
=== От падането на комунизма до днес ===
През юли 1989 година за първи път се въвежда прием на ученици за I клас по методиката на Националната лаборатория към училището в Горна Баня-София. Приетите първокласници са разпределени в 4 паралелки с изучаване на чужди езици – английски, немски, френски и италиански от I клас. През учебната 1989/1990 година в ЕСПУ ”Кирил„Кирил и Методий“ са разкрити за първи път в град Бургас две паралелки по изобразително изкуство и една паралелка по български език и литература. През учебната 1990/1991 година са открити две нови паралелки по история и по география. С това се оформят двата профила на училището – „Хуманитарен“ и „Изкуства“. От учебната 1991/1992 година приемните изпити на учениците в паралелките с тези два профила се провеждат централизирано, съгласно Наредба на [[Министерство на образованието и науката|Министерството на образованието и науката]], след завършен 7-и клас. Всяка паралелка е с подготвителен клас, в който се изучава интензивно [[Английски език|английски]], [[Италиански език|италиански]], [[Немски език|немски]] или [[френски език]]. От 1998 година учениците изучават и [[японски език]] под ръководството на г-н Мигура, г-ца Михоко Йошида и г-ца Маи Иваса.
 
От 1991 година ЕСПУ „Св. св. Кирил и Методий“ се преобразува в ''Средно хуманитарно естетическо училище'' (накратко СХЕУ) „Св. св. Кирил и Методий“. От април 1994 година СХЕУ „Св. св. Кирил и Методий“ се преобразува в СОУ с Хуманитарно-естетически профил ”Св„Св. св. Кирил и Методий“.
 
От 11 май 1993 г. ежегодно в залата на СБХ учениците абитуриенти от паралелките по изобразително изкуство откриват изложби с техни творби, а на 30 юли излиза първия брой на училищния вестник „Звън“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Средно_училище_с_хуманитарно-естетически_профил_„Св._св._Кирил_и_Методий““.