Стефан Дончев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-“([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 27:
 
== Жизнен път ==
Стефан Дончев е роден на 9 май 1931 г. в [[Казанлък]]. През 1956 г. завършва с отличен успех висшето си биологично образование („производствен профил“) в тогавашния Биолого-геолого-географски факултет на [[Софийския университет]]. През 1959 г. завършва редовната си докторантура в [[Института по зоология при БАН]] (Той е първият редовен докторант /тогава – аспирант/ в Института по зоология). Една година по-късно (на 9 юни 1960 г.) защитава дисертацията си на тема “Птиците„Птиците на [[Витоша]] планина”планина“. През следващите 11 години (от 1960 до 1970 г.) той извървява пътя от старши биолог до старши научен сътрудник II степен. В продължение на 6 години (от 1969 до 1975 г.) завежда [[Българска орнитологическа централа]] в същия институт, където през 1991 г. се пенсионира.<ref>Боев, З. 2001. Орнитологът Стефан Дончев на 70 години. – Наука, СУБ, 11 (3): 70.</ref><ref>Боев, З. 2011. Орнитологът Стефан Дончев. Кратка Био-библиография. Издание на Съюза на учените в България. София, 1- – 20.</ref>
 
== Приноси в науката ==
Ст.н. с. д-р Ст. Дончев е автор на около 90 научни труда и 160 научно-популярни статии и 3 книги в областта на орнитологията.<ref>Boev, Z. 2002. Der bulgarische Ornithologe Doz. Dr. Stefan Dontschev 70 Jahre alt. – Ornithologische Mitteilungen. 54 (10): 358- – 359</ref> Според други данни<ref>Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950- – 2008. Авангард Прима. С. 1- – 222.</ref> творчеството му обхваща над 100 научни и 300 научно-популярни статии. Първата си статия публикува през 1954 г. След [[Павел Патев]] 1889- – 1951) и [[Николай Боев]] (1922- – 1985) – орнитолозите от първия ешелон в България, в надпревара със своите колеги, той продължава изследването на така богатата и същевременно специфична българска орнитофауна. От появата на неговата студия „Материали върху систематиката, екологията и биологията на врановите птици в България“ през 1958 г. Ст. Дончев е оставил името си под 90 научни труда, издадени в десетки страни в Европа и това за нас е част от сериозния му принос в науката за птиците. Това е и част от българския принос в орнитологията. Сред тях са “Птиците„Птиците на [[Витоша]] планина”планина“ (1961), “Птиците„Птиците в [[Тракия]] (1964, в съавт.), „Птиците на Западна Стара планина“ (1970), “Птиците„Птиците на Средна и Източна [[Стара планина]] (1974) “Птиците„Птиците в [[Розовата долина]] (1977), „Птиците от Червената книга на Шуменския регион“ (1994). Всички те бележат значимия му принос в заличаването едно по едно на белите петна на орнитогеографската ни карта.
[[Ястребов орел]] (''Aquila fasciata''), шипокрила калугерица (''Hoplopterus spinosus''), [[каспийска рибарка]] (''Sterna caspia''), [[плоскоклюн листоног]] (''Phalaropus fulicarius''), [[речен цвъркач]] (''Locustella fluviatilis''), [[индийско шаварче]] (''Acrocephalus agricola''), [[червеногушо коприварче]] (''Sylvia cantillans''), [[син скален дрозд]] (''Monticola solitarius''), [[белочела сврачка]] (''Lanius nubicus'') са някои от видовете птици, които за първи път се съобщават за фауната на България по наблюденията на Ст. Дончев. Съобщението на индийското шаварче е първото за страните от Балканския полуостров.
 
Ред 46:
Четири десетилетия орнитологът Стефан Дончев представя страната ни в повечето от европейските международни орнитологични форуми. С доклади на международни конгреси, конференции и симпозиуми той участва многократно във Великобритания, Иран, Италия, Полша, Румъния, Финландия, Франция, Холандия, както и в бившите държави Германска демократична република, Съветски съюз, Чехословакия и Югославия. През 1971 г. той бе единственият представител от България на учредителната конференция в гр. Рамсар в Иран за опазването на фауната и флората на влажните зони. В почти 20 страни в Европа, Северна Америка, Африка и Азия Ст. Дончев представя България на редица световни конгреси, конференции и симпозиуми – своеобразен принос в популяризирането на българската наука и природозащита.
 
През 1988 г. Ст. Дончев заедно с повечето от орнитолозите в България става член-учредител на [[Българско дружество за защита на птиците]]. Дончев е член на Съюза на учените в България в продължение на повече от 30 години и като секретар на неговата секция „Биология“ в продължение на 10 години работи активно за издигане на престижа на тази най-могъща организация на учените в България. Признание за заслугите му и високата му ерудиция е избирането му за делегат на 3 конгреса на [[Съюза на учените в България]]. Стажът му като член на Българското природоизпитателно дружество до 1996 г., когато практически това дружество прекратява съществуването си, е 45 години. <ref>Боев, З. 2011. In memoriam: Ст.н.с. II ст. д-р Стефан Дончев (09.05.1931- – 12.12.2010). – Наука, СУБ. 1:80.</ref><ref>Boev, Z. 2011. In memoriam. Assoc. Prof. Dr. Stefan Donchev (09.05.1931- – 12.12.2010). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 116.</ref><ref>Боев, З. 2011. Почина орнитологът Стефан Дончев (09.05.1931 – 12.12.2010). – За птиците, 1: 39.</ref>
 
На малцина е известно, но Ст. Дончев е и страстен стрелец. На точния му прицел с ловната пушка се дължат не малко от научните му съобщения, с които той доказва разпространението на някои неустановявани дотогава в страната ни видове птици. Носител е на отличието „заслужил майстор на спорта“. Добре е, все пак, че този „пушечен етап“ (по думите на неговия учител – Николай Боев) в развитието на орнитологията в България, отдавна е отминал.
Ред 52:
Сред другите отличия на Ст. Дончев са и званието „Заслужил природозащитник“, златна значка на бившия Общонароден комитет за защита на природата при Националния съвет на Отечествения фронт, златна значка на бившия Комитет за опазване на околната среда при Министерския съвет, медал „Алеко“ на Републиканската комисия за защита на природата при Централния съвет на Българския туристически съюз и др.
 
На негово име е наречена дебелоклюната чучулига на Дончев ''Melanocorypha donchevi'' Boev, 1998) – фосилен вид отпреди 2,25 млн. г. открит в находището край с. Долно Озирово до гр. Вършец.<ref>Boev, Z. 2012. Neogene Larks (Aves: Alaudidae (Vigors, 1825)) from Bulgaria – Acta zoologica bulgarica, 64 (3), 2012: 295- – 318.</ref>
 
== Източници ==