Стефан Дончев: Разлика между версии

Стефан Дончев е роден на 9 май 1931 г. в [[Казанлък]]. През 1956 г. завършва с отличен успех висшето си биологично образование („производствен профил“) в тогавашния Биолого-геолого-географски факултет на [[Софийския университет]]. През 1959 г. завършва редовната си докторантура в [[Института по зоология при БАН]] (Той е първият редовен докторант /тогава – аспирант/ в Института по зоология). Една година по-късно (на 9 юни 1960 г.) защитава дисертацията си на тема “Птиците„Птиците на [[Витоша]] планина”планина“. През следващите 11 години (от 1960 до 1970 г.) той извървява пътя от старши биолог до старши научен сътрудник II степен. В продължение на 6 години (от 1969 до 1975 г.) завежда [[Българска орнитологическа централа]] в същия институт, където през 1991 г. се пенсионира.<ref>Боев, З. 2001. Орнитологът Стефан Дончев на 70 години. – Наука, СУБ, 11 (3): 70.</ref><ref>Боев, З. 2011. Орнитологът Стефан Дончев. Кратка Био-библиография. Издание на Съюза на учените в България. София, 1- – 20.</ref>

Ст.н. с. д-р Ст. Дончев е автор на около 90 научни труда и 160 научно-популярни статии и 3 книги в областта на орнитологията.<ref>Boev, Z. 2002. Der bulgarische Ornithologe Doz. Dr. Stefan Dontschev 70 Jahre alt. – Ornithologische Mitteilungen. 54 (10): 358- – 359</ref> Според други данни<ref>Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950- – 2008. Авангард Прима. С. 1- – 222.</ref> творчеството му обхваща над 100 научни и 300 научно-популярни статии. Първата си статия публикува през 1954 г. След [[Павел Патев]] 1889- – 1951) и [[Николай Боев]] (1922- – 1985) – орнитолозите от първия ешелон в България, в надпревара със своите колеги, той продължава изследването на така богатата и същевременно специфична българска орнитофауна. От появата на неговата студия „Материали върху систематиката, екологията и биологията на врановите птици в България“ през 1958 г. Ст. Дончев е оставил името си под 90 научни труда, издадени в десетки страни в Европа и това за нас е част от сериозния му принос в науката за птиците. Това е и част от българския принос в орнитологията. Сред тях са “Птиците„Птиците на [[Витоша]] планина”планина“ (1961), “Птиците„Птиците в [[Тракия]]”“ (1964, в съавт.), „Птиците на Западна Стара планина“ (1970), “Птиците„Птиците на Средна и Източна [[Стара планина]]”“ (1974) “Птиците„Птиците в [[Розовата долина]]”“ (1977), „Птиците от Червената книга на Шуменския регион“ (1994). Всички те бележат значимия му принос в заличаването едно по едно на белите петна на орнитогеографската ни карта.

През 1988 г. Ст. Дончев заедно с повечето от орнитолозите в България става член-учредител на [[Българско дружество за защита на птиците]]. Дончев е член на Съюза на учените в България в продължение на повече от 30 години и като секретар на неговата секция „Биология“ в продължение на 10 години работи активно за издигане на престижа на тази най-могъща организация на учените в България. Признание за заслугите му и високата му ерудиция е избирането му за делегат на 3 конгреса на [[Съюза на учените в България]]. Стажът му като член на Българското природоизпитателно дружество до 1996 г., когато практически това дружество прекратява съществуването си, е 45 години. <ref>Боев, З. 2011. In memoriam: Ст.н.с. II ст. д-р Стефан Дончев (09.05.1931- – 12.12.2010). – Наука, СУБ. 1:80.</ref><ref>Boev, Z. 2011. In memoriam. Assoc. Prof. Dr. Stefan Donchev (09.05.1931- – 12.12.2010). – Acta zoologica bulgarica, 63 (1): 116.</ref><ref>Боев, З. 2011. Почина орнитологът Стефан Дончев (09.05.1931 – 12.12.2010). – За птиците, 1: 39.</ref>

На негово име е наречена дебелоклюната чучулига на Дончев ''Melanocorypha donchevi'' Boev, 1998) – фосилен вид отпреди 2,25 млн. г. открит в находището край с. Долно Озирово до гр. Вършец.<ref>Boev, Z. 2012. Neogene Larks (Aves: Alaudidae (Vigors, 1825)) from Bulgaria – Acta zoologica bulgarica, 64 (3), 2012: 295- – 318.</ref>