Стефан Дедов: Разлика между версии

| роден-място=[[Охрид]], [[Османска империя]]

'''Стефан Якимов Дедов''' e [[публицист]] от [[Македония (област)|Македония]], един от първите привърженици на [[македонизъм|македонизма]], основател, собственик и един от редакторите на „[[Балкански гласник]]“ - – вестник с [[македонизъм|македонистко]] съдържание, издаван в [[Белград]] през 1902 година на [[сръбски език|сръбски]] и [[френски език]].

Стефан Дедов е роден в [[Охрид]]. След завършване на средното си образование известно време е учител в Македония, след което е пощенски служител в [[България]] и [[Сърбия]]. Със сръбска стипендия се записва в белградската Велика школа, специалност Право. Прави опити да създаде Македонски клуб като клон на Общославянския клуб в [[Белград]], но сръбските власти забраняват тази дейност. През 1902 година в Белград започва да излиза вестник „Балкански гласник“ с издател Стефан Дедов и собственик Петър Джорджевич. Вестникът проповядва благосклонен към Сърбия македонизъм. В програмата на вестника освен Македония е посочена и [[Стара Сърбия]]. В него се изказва задоволство от назначаването на първия сръбски митрополит в Македония след XVIII век – [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]]. Основна идея на вестника е отричането на българската принадлежност на населението на Македония и проповядването на идеята за наличието на отделна македонска народност. От вестника излизат осем броя, след което новото правителство в Белград го спира. Издателите на вестника - – Дедов и [[Диаманди Мишайков]] (Тръпкович) се преместват в [[Русия]].

Стефан Дедов е застрелян в София на 19 септември 1914 година от сътрудника на [[Тодор Александров]] [[Славе Иванов]].<ref>{{МКЕ|440}}</ref> Съобщавайки за смъртта му, белградският вестник „Политика“ го определя като „почетен сръбски търговски агент“ в София<ref>Ристовски, Блаже. Крсте П. Мисирков (1874- – 1926). Прилог кон проучувањето и развитокот на македонската национална мисла, Скопје 1966, с. 811, бел. 1095 </ref>.

* “…„…''пътят на македонския сепаратизъм е единственото средство да се разбие Екзархията и нейната връзка с българите и българските стремежи''….”“ – 1902 г. (Доклад на сръбския пълномощен министър в Русия Новакович, в който се описват идеите на Дедов).<ref> Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София 1992, с. 57.</ref>.

* “„''Убийствата и затварянията на българи се вършат всеки ден. Може да се каже, че в първите дни от катастрофата беше обща сеч на всичко що е българско…Българщината няма вече живот в [[Солун]]''…”…“ (в. „Балкан“, бр.7, 26 април 1903)<ref name="kosta c. 61"> Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 61.</ref>.

* “''И на австрийците понася тая идея, па и сърбите ще я възприемат, защото гледат Македония да не е българска, а ако е македонска – не ще пречат. И турците също тъй ще бъдат доволни, защото, като се премахнат влиянията на сърбите и българите, мислят, че ще запазят целостта си и не ще имат тези смутове и по-лесно ще дадат права. Само тук – в България, не могат го разбра това. Аз им казвам: “Ако населението е българско, какво се боите вие? Значи не вярвате на македонците, не вярвате и на тукашните, т.е. на емиграцията! Какво губят сърбите, че в Босна се казват „бошняци“, а езикът им е бошняшки? А там четат най-много сръбските вестници! Също и тук: в Македония, като е населението българско, ще чете все български книги и вестници. Граматика, казват – вземи една българска граматика, тури и заглавие „македонска“ и свършено дело''” (18 юли 1903)<ref>Спространов, Евтим. Дневник, т.I (1901- – 1907), Македонски научен институт, София 1994, с. 281</ref>

* “„''Ние всички сме схващали, че общото българско отечество е там, където живеят българите, без да правим разлика на политическите граници…Сега откъде накъде да се прави разлика между македонеца и свободния българин, когато такава разлика не се прави между македонеца и тракиеца?…Нека не се забравя, че ние се борим за българското име, че страдеме затова, че искаме да бъдем българи''…”…“ (в. „Куриер“, бр.19, 25 декември 1904)<ref name="kosta c. 61"/>.

* “„''В посолството се явиха питомците на Министерството на външните работи г. Стефан Якимов, македонец родом от Охрид и Д. Тръпкович, родом от Битоля, и молеха занапред помощта да им се дава в злато в Петербург…От това зависи по-нататъшното съществуване на г.г. Ст. Якимов и Д. Търпкович''…”…“ – 1902 г. (Доклад на сръбския пълномощен министър в Русия Новакович)<ref name="kosta c. 58"> Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 58.</ref>.

* “„''Сръбската политика също така трябва да има за предмет да дири средства, които могат да освободят или да отслабят връзката на македонците с България…Поради това и мене, господине министре ми се струва, че дейността на тези млади хора не се сблъсква с интересите на Сърбия и че би имало основания да се помогне и с материална помощ''…”…“ – 1902 г. (Доклад на сръбския пълномощен министър в Русия Новакович) <ref name="kosta c. 58"/>.

* “„''Искаш ли, Стефане, да бъдеш неуязвим, дръж високо знамето на българизма! Тогава ти можеш да пишеш всичко, да нападаш всекиго, можеш да сееш и сепаратизъм даже. Па и да бъдем справедливи: тепърва да се казваш, че не си българин, значи да лъжеш себе си; а това е и глупаво, и смешно'' …”…“ (Евтим Спространов до Стефан Дедов – 1 август 1904)<ref>Спространов, Евтим. Дневник, т.I (1901- – 1907), Македонски научен институт, С. 1994, с. 281</ref>

* [[Коста Църнушанов|Църнушанов, Коста]], Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София 1992, с. 56- – 62

* [[Блаже Ристовски|Ристовски, Блаже]], Крсте П. Мисирков (1874- – 1926). Прилог кон проучувањето и развитокот на македонската национална мисла, Скопје 1966, с. 202- – 203, 231- – 241

* Лабаури, Дмитрий О., Идеологията на македонизма през 1886- – 1903, Македонски преглед, г. XXVIII, № 5, София 2005