Стефан Салгънджиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
|||
Ред 10:
Салгънджиев е роден през 1847 година в [[Стара Загора|Ески Заара]]. Учи в родния си град, в българското училище в [[Цариград]] и гръцката [[Халкинска семинария]].<ref name="ЕПК2 221"/>
[[Файл:Solun Newspaper 1869-03-28 in Bulgarian.jpg|ляво|мини|250п|Брой 6, 28 март 1869 г. на вестник „[[Солун (1869 – 1874)|Солун]]“, редактиран от Салгънджиев]]
[[Файл:Stefan Salgandzhiev Lichni Dela i Spomeni.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ гръцката пропаганда |last=Салгънджиевъ |first=Стефанъ К |authorlink= |coauthors= |year= 1906 |publisher= Печатница
В годините 1868 – 1870 Стефан Салгънджиев е български учител в Солун<ref name="ЕПК2 221"/> и редактор на българския отдел на официалния четириезичен (турски, гръцки, еврейски и български) орган на вилаета „[[Солун (1869 – 1874)|Солун]]“. Сближава се с валията [[Мехмед Акиф паша Арнавуд]], който го наема да обучава сина му на български език.<ref name="Кирил">Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 646.</ref> Активно участва в обществения живот на солунските българи и в 1868 година е сред основателите на [[Солунска българска община|Солунската българска община]].<ref name="ЕПК2 221"/> В Солун настоява в обучението да се използва книжовният български език, а не местният говор.<ref name="Кирил"/>
Ред 21:
През 1878 година Салгънджиев за кратко е служител в Окръжния административен съвет в [[София]]. През учебната 1878 - 1879 година е назначен от екзарх [[Екзарх Йосиф|Йосиф]] за главен учител на българското класно училище в [[Одрин]]. От есента на 1879 година живее в [[Пловдив]], столицата на [[Източна Румелия]]. Секретар е на Санитарната инспекция в града. Активно участва в движението за [[Съединение на България|съединие]] на Източна Румелия с [[Княжество България]]<ref name="ЕПК2 221"/> през 1885 година и е член на [[БТЦРК]].<ref>Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 36.</ref>
Салгънджиев сътрудничи на вестниците „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“, „[[Век (1874 - 1876)|Век]]“ и други.<ref name="ЕПК2 221"/> Автор е на ценни спомени - „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, издадени в две части в Пловдив през 1906 година.<ref>{{cite book |title= Лични дѣла и спомени по възраждането на Солунскитѣ и Сѣрски Българи или 12-годишна жестока неравна борба съ гръцката пропаганда |last=Салгънджиевъ |first=Стефанъ К |authorlink= |coauthors= |year= 1906 |publisher= Печатница
| last = Гандев
| first = Христо
| |||