Георги Николов Чолаков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
 
== Биография ==
Чолаков е роден на 22 септември 1853 година в разложкото село [[Долно Драглище|Долно Драглища]], в семейството на селския кмет Никола Чолаков и Катерина, дъщеря на просветния деец [[Михаил Манзурски]].<ref>{{cite journal | last = Тренчев | first = Георги | authorlink = | coauthors = | year = 2001 | month = | title = Георги Чолаков и националноосвободителните борби в Разложко в периода 1876 - 1878 г. | journal = „Македонски преглед“ | publisher = МНИ | location = София | volume = | issue = 2 | pages = 34 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/19R3b2dH7-dAh-vdeT4CsMruN3BqTZIZy/view | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> Учи в родното си село, в Разлог и Якоруда, завършва класното училище в [[Пловдив]] около 1870 година. Учителства в родното си село, в [[Баня (Област Благоевград)|Баня]], а по-късно в [[Перущица]] и [[Ветрен (град)|Ветрен]], където в 1875 година го заварва подготовката на [[Априлско въстание|въстание]] за следната година. Представител е на [[Разлога]] на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]] като ''Георги Цветков''. Чолаков довежда в Разлога основния агитатор [[Кузман Поптомов]]. След разкрития е арестуван и затворен в [[Мехомия]], а по-късно – в [[Неврокоп]] и в Пловдив. Подложен на изтезания, Чолаков издава каква е била мисията му в Оборище и каква е била мисията на Поптомов, и е осъден на смърт. Османците се добират до имената на повечето ръководители в Разложко и са арестувани над 80 души учители, свещеници и селяни, като от местните ръководители се спасява само [[Щерьо Михайлов]].<ref>{{cite book |title= Разложките българи и Априлското въстание |last= Дивизиев |first=Иван Г |publisher=Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965 |pages= 70}}</ref> Чолаков минава през арестите в Мехомия, Неврокоп, Сяр, Драма, и Кавала. Накрая е хвърлен в Пловдивския затвор, сред най-видните дейци на ІV революционен окръг. Осъден е на смърт, но присъдата не е изпълнена.
 
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е амнистиран и работи като преводач в окръжното управление в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Член е на горноджумайския комитет „[[Единство]]“ и участва в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. По време на въстанието е войвода на чета. След като Горна Джумая е върнат на Османската империя, се изселва в [[Дупница]], където работи като секретар в съда.