Суверенитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Fasces lictoriae.svg|мини|150п|Римските ''[[фасции]]'' са символът на върховната власт в [[Древен Рим]] и се носят от [[ликтор]]и, придружаващи и охраняващи [[магистрат]]ите]]
 
'''Държавният суверенитѐт''' ({{lang|fr|souveraineté}} – върховна„върховна властвласт“) е неотчуждаемо юридическо качество на независима държава, символизиращо нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право; необходимо за изключителното върховенство на държавната власт и предполагащо независимост от властта на друга държава; възникващо или изчезващо по силата на доброволно изменения на статуса на независимата държава като цялостен обществен организъм; обусловено от правовото равенство на независими държави и стоящо в основата на съвременното [[международно право]].<ref>Моисеев А. А. Суверенитет государства в современном мире. Международно-правовые аспекты. – М., „Научная книга“, 2006. 246 с.</ref>
 
Суверенитетът е изключителното право да се упражнява върховна власт над [[география|географски]] регион или група от [[човек (вид)|хора]] (напр. [[нация]] или [[племе]]). Обикновено [[правителство]]то или друго [[политика|политическо]] представителство осъществява суверенните права, въпреки че в някои случаи тези права се упражняват от един човек. [[Монарх]], който управлява суверенна [[държава]], може да бъде наричан '''суверен''' на тази държава. Като понятие суверенитетът се определя като върховенство, независимост и самостоятелност на властта на определена държава във вътрешните и външните ѝ работи. Основа на суверенитета е правото на нациите за самоопределение. Суверенитетът е основен принцип на [[международното публично право]], отразен в Устава на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Суверенитетът бива държавен, народен и национален.
Ред 27:
Доминиращата теза на абсолютния суверенитет е, че „държавата има право да предприема всички мерки, за да оцелее“. За целта тя може да елиминира както вътрешни, така и външни заплахи. В категорията се включва и представата за независимост, самостоятелност на страната и населяващия я народ (нация), откъдето идва и понятието „национален суверенитет“.
 
В категорията „суверенитет“ се съчетават две начала – върховенството и независимостта, което означава съединяване в него на прерогативите на правата и свободите. Ето защо по отношение на държавата суверенитетът има същия смисъл, както за личността понятието “права„права и свободи“. За суверенната държава това е не само право на независимост и свобода от посегателства отвън и отвътре, но и право да управлява, заповядва; свобода да взема решения, да осъществява всички функции на върховната власт. Поради тази причина защитата на суверенните права, на правото самостоятелно да се осъществява външна или вътрешна политика са много важни характеристики на държавата.
 
== Измерения на суверенитета ==
Ред 67:
 
== Суверенни права и юрисдикция ==
Суверенните права предполагат упражняване на власт, в т.ч. законодателна, в по-ограничен обем и с по-конкретни цели в сравнение със суверенитета, но значително по-общи в сравнение с понятието „юрисдикция“. Например, съгласно чл. 56 от Конвенцията по морско право, ... в изключителната икономическа зона крайбрежната държава има суверенни права за промишлено проучване и експлоатация, съхраняване и стопанисване на природните ресурси – живи и неживи, намиращи се на морското дъно, в неговите недра и в покриващите го води, както и по отношение на други дейности за икономическо разработване и експлоатация на зоната, като получаване на енергия чрез използване на водата, теченията и ветровете и юрисдикция, както се определя от съответните разпоредби на тази конвенция, по отношение на създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури; морски научни изследвания; защита и опазване на морската среда; други права и задължения, предвидени в конвенцията”конвенцията“.
 
Видно е, че юрисдикцията предполага осъществяване на права по конкретен въпрос, със строго определена, специална цел – в случая юрисдикция само и единствено за „… създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури…“.