Суверенитет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Fasces lictoriae.svg|мини|150п|Римските ''[[фасции]]'' са символът на върховната власт в [[Древен Рим]] и се носят от [[ликтор]]и, придружаващи и охраняващи [[магистрат]]ите]]
'''Държавният суверенитѐт''' ({{lang|fr|souveraineté}} –
Суверенитетът е изключителното право да се упражнява върховна власт над [[география|географски]] регион или група от [[човек (вид)|хора]] (напр. [[нация]] или [[племе]]). Обикновено [[правителство]]то или друго [[политика|политическо]] представителство осъществява суверенните права, въпреки че в някои случаи тези права се упражняват от един човек. [[Монарх]], който управлява суверенна [[държава]], може да бъде наричан '''суверен''' на тази държава. Като понятие суверенитетът се определя като върховенство, независимост и самостоятелност на властта на определена държава във вътрешните и външните ѝ работи. Основа на суверенитета е правото на нациите за самоопределение. Суверенитетът е основен принцип на [[международното публично право]], отразен в Устава на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Суверенитетът бива държавен, народен и национален.
Ред 27:
Доминиращата теза на абсолютния суверенитет е, че „държавата има право да предприема всички мерки, за да оцелее“. За целта тя може да елиминира както вътрешни, така и външни заплахи. В категорията се включва и представата за независимост, самостоятелност на страната и населяващия я народ (нация), откъдето идва и понятието „национален суверенитет“.
В категорията „суверенитет“ се съчетават две начала – върховенството и независимостта, което означава съединяване в него на прерогативите на правата и свободите. Ето защо по отношение на държавата суверенитетът има същия смисъл, както за личността понятието
== Измерения на суверенитета ==
Ред 67:
== Суверенни права и юрисдикция ==
Суверенните права предполагат упражняване на власт, в т.ч. законодателна, в по-ограничен обем и с по-конкретни цели в сравнение със суверенитета, но значително по-общи в сравнение с понятието „юрисдикция“. Например, съгласно чл. 56 от Конвенцията по морско право
Видно е, че юрисдикцията предполага осъществяване на права по конкретен въпрос, със строго определена, специална цел – в случая юрисдикция само и единствено за „… създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури…“.
|