ПФК „Ботев“ (Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикет: Отменени
Ред 64:
През март 1912 г. те учредяват „Хр. Ботевъ – Футболно дружество“. Съставен е учредителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев – председател, Ненко Георгиев Пенелов – заместник-председател, Петър Делев – секретар-касиер и Теньо Русев – домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 г., броени дни преди кръщелникът му да стане шампион на страната.
 
Първият съперник, с който Ботев Пловдив мери сили е този на Втора софийска мъжка гимназия. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плаца на 21-ви пехотен полк. Поради избухването на Балканската война и замирането на обществения живот, клубът временно преустановява дейността си. След края на войната дружеството вече носи името „Ученическо футболно дружество – Хр. Ботев“, а известна част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество „Тракийски юнак“.
 
ПървиятПървите съперниксъперници, с койтокоито Ботев Пловдив мери сили еса отборът този на Втора софийска мъжка гимназия и създаденият през 1914 г. в кв."Кършияка" в Пловдив клуб [[ПФК Марица (Пловдив)|"Трите конски сили"]]. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плацаплацовете на 21-ви пехотени на 9-ти пехотни полкове.<ref>Мускетарски, Г.В., "История на 9-ти пех.Пловдивски на Н.Ц.В. княгиня Клементина полк". Печатница на Военно-издаетлския фонд, 1935 г.;</ref>. Поради избухването на Балканската война и замирането на обществения живот, клубът временно преустановява дейността си. След края на войната дружеството вече носи името „Ученическо футболно дружество – Хр. Ботев“, а известна част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество „Тракийски юнак“.
Световната война (1914  – 1918) нанася нов организационен удар за клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове за да се включат в бойните части по фронтовете. През 1915  – 1916 г. клубният живот почти замира поради липса на членове, малко са провежданите футболни срещи  – предимно срещу формации от френски, английски и италиански военнопленници.
[[File:SK Rapid Wien Logo.svg|150px|thumb|Според една от версиите, за създаването на герба, е възприета хералдиката от емблемата на Рапид (Виена).]]
 
През 1917 г. е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член. Определени са и клубните цветове  – жълто „''катои слънцеточерно. наНяма Тракия''“категорични исведения чернозащо „''катотакъв земятае ѝ''“бил изборът , но има три версии за това. ИзборътПървата е отза съчетаниетосъчетание наот цветовете на учредителите – православното черно на гимназистите от Първа мъжка гимназия и католическото жълто на колежаните от "Свети Августин”. Втората версия твърди, че изборът бил предопределен от факта, че клубният устав бил заимстван от модерните в онези години виенски спортни дружества и поради това били взети багрите от флага на [[Австрийска империя|Австрийската империя]],тогавашен съюзник на Царство България, а също и хералдиката от емблемата на виенския [[Рапид (Виена)|Рапид]], като модел за своята. Третата е, че жълтото е „като слънцето на Тракия“, а черното "като земята ѝ”... В годините до превратнатапреврата от 09.09. 1944 г., жълто-черният клуб се налага като най-популярното дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство.
 
 
 
 
 
През 1917 г. е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член. Определени са и клубните цветове – жълто „''като слънцето на Тракия''“ и черно „''като земята ѝ''“. Изборът е от съчетанието на цветовете на учредителите – православното черно на гимназистите от Първа мъжка и католическото жълто на колежаните от "Свети Августин”. В годините до превратната 1944 г., жълто-черният клуб се налага като най-популярното дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство.
 
=== Възходът през 20-те ===