Уикипедия

Отшелничество: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-\[\[(.*?)\|„\1“]\] +„\1“)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Sadu Kathmandu Pashupatinath 2006 Luca Galuzzi.jpg|мини|Двама „саду“, [[индуизъм|индуистки]] отшелници, до храма Пашупатинат в [[Катманду]]]]
'''Отшелничество, анахоретство''' – [[Аскеза|аскетическо]] отречение поради различни убеждения от цивилния живот с максимално ограничение от външни връзки и усамотен живот в пустинни места. Подобно значение на отшелник и пустинник имат и думите '''еремит / хермит''' ({{lang|grc|ἐρημίτης}}).
 
Отшелничеството като спорадично явление е съществувало в религиите на Индия, Китай, Япония и други страни от Изтока ([[юдаизъм]], [[ислям]], [[будизъм]], [[даоизъм]] и др.). В разни периоди са съществували следните типове нехристиянски монашески начини на живот: отшелници на [[Серапис]] в Египет; аскети- будисти; [[есеи]], живели подобно на монасите при [[Червено море]] примерно 150 пр.н.е.; юдейските аскети, наричани [[Терапевти (секта)|терапевти]], живели недалеч от Александрия; [[гностицизъм|гностици]] неоплатоници; аскети- привърженици на бога [[Митра]].
 
== Отшелничество в християнството ==
[[Файл:Heiliger Paul Eremit.jpg|мини|ляво|Свети [[Павел Фивейски|св. Павел Тивейски]] – първият известен християнски отшелник]]
[[Файл:St.-Jerome-In-His-Study.jpg|мини|270px|св.Свети [[Йероним]], живял като отшелник до [[Витлеем]], описва посещението при него на два ангела. ''[[Бартоломео Каварози]](1590 – 1625), ранен 17 век.'']]
В [[християнство]]то, както и в другите религии, отшелничеството е разпространена форма на метод за самоусъвършенстване и досег с бога. Свои предшественици първите християнски отшелници считали [[Илия (пророк)|пророк Илия]] и [[Йоан Кръстител]]. Първообраз на християнското отшелничество също служило 40-дневното уединение на [[Иисус Христос]] в пустинята, упоменато в [[Нов Завет|Евангелията]].
 
В християнския свят думата „отшелник“ е еднозначна с „[[анахорет]]“, въпреки че в началото тези две понятия се свързвали с мястото на обитаване на отшелника – анахоретът използва килия в храм или в близост до човешко поселение, а отшелникът- пустинник се усамотявал далеч от цивилизацията. Отшелничеството в християнството е известно от III век и било свързано както с преследваните първохристияни от страна на римските императори, така и с християнската идея за греховност на света и спасителният отказ от неговите съблазни. Пръв от известните християнски отшелници (анахорети) бил [[Павел от Тива]], който отишъл в пустинята, за да се спаси от преследванията на християните от страна на император [[Деций Траян]].
 
[[Файл:StAnthony.jpg|мини|Свети [[Антоний Велики|св. Антоний Велики]] – един от основателите на отшелническото монашество]]
Пример за пустиножителство е животът на [[Антоний Велики|Антоний Египетски]], избрал уединение на 19-годишна възраст и починал през [[356]] г. на 105 години. Около него се събират няколко ученика, привлечени от строгостта на водения живот и ценните съвети които им давал.
 
Постепенно пустиножителството прониква и на други територии. Свети [[Амоний Велики|Свети Амоний]] († 350), в денят на бракосъчетанието си уговорил жената, за която се женел, да дадат обет за целомъдрие и така заминали в [[Вади-Натрун|Нитрийската пустиня]], където основали монашеска колония. Нямали общ устав и всеки отшелник сам определял своя начин на живот, но в съботите и неделите се събирали заедно на богослужение и наставления.
 
В Скитската пустиня, простираща се южно от Нитрийската, живял в още по-строго уединение [[Макарий Египетски]] († 391) със своите ученици. Почти по същото време в местността, наречена „Отшелнически килии“ (пустиня на западния бряг на [[Нил]]), се установил със своите последователи [[Макарий Александрийски]] († 394). Към тази колония се присъединил и [[Евагрий Понтийски]], останал в нея до смъртта си през [[399]] година. В този период в Килиите живял и преподобният [[Доротей Египетски]]. Аскетизмът практикуван от него бил невероятно суров, а някои негови елементи днес се оценяват като [[Садомазохизъм|мазохистични]].
Ред 20:
Египетските пустинници оказали огромно влияние върху сирийските отшелници, които довели аскезата до крайност. Те отричали всякаква дисциплина, предпочитали странстващия начин на живот в диви и пустинни местности, отказали се напълно от ръчния труд, посвещавайки животът си единствено на молитви и медитационно съзерцание.
 
В [[Палестина]], напротив, – аскетите водели почти неподвижен начин на живот по свети места, за да имат защита и извършват богослужение. През четвърти век техните редици се попълнили от значителен брой поклонници, били посещавани също от св. [[Йероним]] Софроний, св. [[Павел Тивейски]] и [[Йоан Касиан]].
 
Така, зародилото се в египетската пустиня към края на IV в. отшелничеството се разпространило в Палестина, Кападокия, Армения, а по-късно в Галия, Испания и Италия. Постепенно в резултата на стремежа на аскетически настроените християни към по-съвършен начин на живот, отшелничеството се превърнало в един от най-важните църковни институции – [[монашество]]то. Впоследствие отшелничеството изчезнало в западното християнство, но се съхранило в източното.
 
Най-важен източник на информация за пустиножителството служи Житието на св. Антоний, написано от св. [[Афанасий Александрийски]] в [[357]] г. Друг източник е [[Apophthegmata Patrum]] или мисли на известни отшелници. По-късния монашески период е описан в Historia monachorum in Aegypto, за периода от края на четвърти век описан от [[Паладий Еленополски]] († 431) в Historia Lausaica (История Лавсаика), за монашеския живот в ЕгиптЕгипет, Палестина, Сирия и Мала Азия.
 
Един от ранните и известни примери на отшелничество в пустинята е житието на света [[Мария Египетска]]] († 522)<ref name="botadded">[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Byzanz/VII/Vita_Maria_Aegypten/text.htm Житие на Мария Египетска, написано от Софроний Йерусалимски]</ref>, написано от [[Софроний Йерусалимски]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Отшелничество“.