Гунтер (еремит): Разлика между версии

'''Гунтер Еремит''' ({{lang|de|Gunther der Eremit; Günther I „der Eremit“; Gunther von Niederalteich; Gunther von Thüringen}}; {{lang|cs|Blahoslavený Vintíř}}; * ок. [[955]]; † [[9 октомври]] [[1045]] в [[Ринчнах]] в [[Бохемия|Бохемската гора]]) е [[граф|гауграф]] в [[Кефернбург (род)|Кефернбург]], [[Тюрингия]], от 1008 г. католически [[еремит]] в [[Бохемия|Бохемската гора]] и [[Светиясветия]].

Гунтер преписваприписва наследството си на манастирите [[Гьолинген]] и [[Бад Херсфелд|Херсфелд]] и през 1005/06 г. влиза в [[манастир]] [[Бадманастира Херсфелд|Херсфелд]]. След поклонение в [[Рим]] през 1006 г. Гунтер е приет в манастирманастира Нидералтайх. Скоро след това той напуска манастира и от 1008 г. живее като еремит в Баварската/Бохемската гора до [[Лалинг]] на планината [[Ранцингерберг]]. Той създава килия в [[Ринчнах]] (югозападно от [[Цвизел]]), която бързо става център на еремитско общество. Основава 1011 г. [[Бенедиктински орден|бенедиктински манастир]] в Ринчнах. От там той проповядва и става [[мисионер]]. Той помага за развитието на баваро-бохемската гранична територия. Заради приятелските му връзки с владетелите, той преговаря множество пъти между германския крал и херцога на Бохемия. <ref>[http://www.manfred-hiebl.de/genealogie-mittelalter/ekkehardiner/gunther_der_eremit_1045/gunther_der_eremit_+_1045.html ''Gunther der Eremit ''], Genealogie-Mittelalter</ref>

Той основава църквата Св„Св. ЙоханисЙоханис“ в Ринчнах преди 1019 г.<ref> ''Ac The Vita Guntheri records his death'' „1045 VII Idus Oct“. The Chronica Boemorum records the death „1045 VII Id Oct“ of „Gunter monachus“</ref> През 1040 г. той напуска ръководството на манастира и живее като еремит.

Гунтер „Еремитът“ умира на 9 октомври 1045 г. в Ринчнах в Бохемската/Баварската гора. Херцог [[Бржетислав I (Бохемия)|Бржетислав I от Бохемия]] нарежда да бъде пренесен и погребан в манастир Бревнов в [[Прага]]. Чества се като [[Светия]]светия на [[9 октомври]]. Официално не е канонизиран.

* ''Vita Gunthari eremitae'', MGH SS II, 1854, 276 – 279 [vgl. ebd. 201f] – Hersfelder UB (VHKH 19/1, 1936), 146f., Nr. 77, 174ff. Nr. 96/97.