|
''Сцена 2 – глуха уличка в Мантуа''
Пред дома на Риголето. Страшната клетва на граф Монтероне не излиза от главата на шута. Вървейки, той със загриженост мисли за любимата си дъщеря, която е единствената радост в живота му. От тъмнината изскача бандитът Спарафучиле. Младият мъж казва на Риголето как изкарва прехраната си, и че е готов да отстрани всеки негов неприятел или съперник. Засега шутътШутът не се нуждае от помощта му. Той се разделя с бандита и влиза в къщи, но забелязва приликите между себе си и бандита ''(ария на Риголето „Pari siamo“)''. Така замислен, Риголето стига до дома си. В къщи злобният старик е изцяло променен. Дъщеря му Джилда го посреща с радост ''(дует на Риголето и Джилда „Figlia! – Mio padre!“)''. За затворената девойка срещите с баща ѝ и ходенето на църква са единствените щастливи мигове. Внезапно по улицата отекват стъпки. Изплашен, Риголето отива да провери кой се навърта около къщата му, но не вижда никого. Преоблеченият като студент Херцог се е скрил в тъмнината. Докато Риголето се оглежда, той се промъква през отворената врата и с помощта на прислужницата Джована се скрива в градината. Успокоеният шут се връща. Риголето нарежда още един път на Джована да пази добре дъщеря му и излиза. Джилда отново се замисля за непознатия младеж, когото е видяла в църквата. Споделя с Джована, че той постоянно е в съзнанието ѝ, а дойката ѝ казва, че той изглежда, че е личен момък. Джилда замечтана ѝ отвръща, че дали е обикновен младеж, или принц, колкото е по-беден, толкова повече ще го обича... как мечтае за мига, в който ще му признае това... В това време от храстите излиза Херцога. Джилда се стряска – това е той! Очарован от красотата на Джилда и чул целия ѝ разговор с Джована, Херцогът ѝ се кълне във вечна вярност ''(ария на Херцога „Ah! Inseparabile... È il sol dell'anima)''. Джилда, в началото изплашена, сега вече също е развълнувана от неочакваната среща. Младежът казва на глас всичките ѝ момичешки мечти. В началото се държи на положение, но все повече харесва непознатия. Пита го кой е и как се казва. Той ѝ се представя за беден студент на име Гуалтие Малде. Тя вече се предава и се хвърля в прегръдките му. Влиза разтревожената Джована – тя е чула стъпки край къщата. И тримата си мислят, че Риголето се връща и Херцога избягва през задния вход. Джилда остава сама и потъва в сладки мисли за любимия си ''(ария на Джилда „Caro nome“)''. Оказва се, че това са придворните на Херцога, доведени от граф Чепрано. Те са се събрали, за да изпълнят своя план за отмъщение: мислейки, че Джилда е любовница на старика, искат да я отвлекат. В това време се задава Риголето. Придворният Маруло му разказва защо са дошли: трябва да отвлекат жената на живеещия наблизо граф Чепрано и му показва ключа от портата на графа, който той му е подал преди миг. Риголето с готовност им предлага помощта си. Придворните радостно се съгласяват. Те му надяват маска на главата и го карат да държи стълбата. Но вместо в къщата на Чепрано, те влизат в неговия дом. Риголето не знае това. Стои с вързани очи и чака сигнала на компанията, че мисията е изпълнена ''(хор на придворните "Zitti! Zitti!)''. Едва когато чува виковете на Джилда, Риголето разбира истината. Обезумял от скръб, той си спомня клетвата на граф Монтероне и пада безчувствен на земята.
'''Акт II'''
|
