Разлика между версии на „Моин“

 
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.52">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560</ref>
 
{{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em|
„...покрай селото Мойна. На въпроса, който зададохъ на кираджията албанецъ върху жителитѣ на това село, той ми отговори така: „Тамъ живѣятъ гърци, българи и папишташи.“ „ На какъвъ езикъ говорятъ тѣ?“ „Български, а нѣкои могатъ и нѣщо турски.“ Подъ думата гърци той е разбиралъ онѣзи българе, които признаватъ патриарха; подъ думата българе е разбиралъ онѣзи, които признаватъ екзарха, а пъкъ подъ папишташи е разбиралъ [[Македонски български апостолически викариат|римокатолицитѣ]]. Тъкмо въ гевгелийската околия римокатолицитѣ сѫ развили голѣма дѣятелность и иматъ осемь малки общини подъ свое вѣдомство.“<ref name="Аромъне 229">{{cite book | title = Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре | last = Вайгандъ | first = Густавъ | authorlink = Густав Вайганд | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1899 | edition = | publisher = Издание на П. Хр. Генковъ | location = Варна | isbn = | doi = | pages = 229 | url = http://promacedonia.org/gva/gva_5.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>
}}
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. ''Мóйнъ'' има 404 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|152}}</ref>