Версайски дворец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
След смъртта на кардинал Мазарини през 1661 г. Луи поръчва на архитекта [[Луи Льо Во|Луи льо Во]] да предприеме разширение на съществуващата хижа. Първата строителна кампания (1661 - 1678) започва с две допълнителни крила - едното за обслужващия персонал и кухнята, а другото за [[Конюшня|конюшните]]. Градините са поверени на опитния [[Ландшафтна архитектура|ландшафтен архитект]] [[Андре Льо Нотър|Андре льо Нотър]]. Още Луи ХІІІ е предприел първите стъпки по тях по оста изток - запад, а сега идва ред с множество мероприятия да се отводнят околностите, които към момента са [[Блато|заблатени]].<ref>''[https://www.wienerberger.bg/resheniya/blog/emblematichni-keramichni-sgradi/versajski-dvorets.html Версайски дворец – разцветът на френския абсолютизъм]'', на сайта Wienerberger</ref> Вероятно преди [[Деволюционна война|Деволюционната война]] (1667 - 1668) кралят все още не смята да прави Версай свой официален дворец. Той приема като такъв [[Лувър]]а, на което държи и влиятелният интендант на финансите [[Жан-Батист Колбер]]. Сериозен тласък на строежа дава Аахенският мир, когато Льо Во започва да работи с истински размах. След смъртта му през 1670 г. ръководството поема досегашният му асистент Франсоа д'Орбе.
[[Файл:Versailles - plan of premier étage of Enveloppe - Berger 1985 Fig12 (King's apartment in blue, Queen's apartment in yellow).jpg|мини|242x242пкс|План на двореца от 1676 г., който показва плана на [[Луи Льо Во|Льо Во]], наречен „обхващане“. Старият дварец е показан в сиво, апартаментите на краля - в синьо, а на кралицата - в жълто. Терасата, обърната към градините, днес е превърната в [[Огледална зала|Огледалната зала]].]]
Вътрешната декорация е поверена на известния художник [[Шарл Льобрюн]], чийто екип от десетки скулптори и художници изпипва всеки детайл - [[стенопис]]и, орнаменти, включително формите на [[мебел]]ите. Между 1670 и 1689 г. над 10 млн. ливри са инвестирани в разкошната сграда без да се скъпи [[злато]]то и [[сребро]]то. Според един доклад през май 1685 г. на строежа са работили 36 000 души.<ref>Claure Constans, ''[[iarchive:versailleschte00cons|Versailles, château de la France et orgeuil des rois]]'', Paris 1989, p. 30</ref> [[Холандска война|Холандската война]] и успешният [[Неймегенски договори|Неймегенски мирен договор]] (1678) предизвикват нови разширения. Тогава Луи ХІV с право е считан за хегемон в [[Европа]]. Окончателно решен да превърне Версайския дворец в [[де факто]] нова столица на Франция, той нарежда строителството да продължи с бързи темпове. Така започва втората строителна кампания (1678 - 1715). Назначава младия архитект [[Жул Ардуен-Мансар]] да ръководи работата и той издига същинските крила, по едно от всяка страна. Премахва терасата над градините и на мястото ѝ изгражда Огледалната зала.<ref>Spawforth, ''Versailles: a biography of a palace'', p. 10</ref> През 1687 г. започва работата по Големия Трианон.
На 6 май 1682 г. Луи ХІV официално премества двора и правителството във Версай.
| |||