Битка за Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Stankow (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
TedMBot (беседа | приноси)
м правопис; други дребни редактирано с AWB
Ред 7:
| място = [[Гърция]]
| резултат = • Решаваща победа на страните от Тристранния пакт<br>• Окупация на континентална Гърция
| страна1 = '''[[Страни от Оста|ТристранненТристранен пакт]]:'''<br>{{флагче с име|Германия|1944}}<br>{{флагче с име|Италия|1945}}<br>{{флагче с име|Албания|1942}}<br>{{флагче с име|България}}
| страна2 = '''[[Антихитлеристка коалиция|Съюзниците]]:'''<br>{{флагче с име|Q209065||Гърция}}<br>{{флагче с име|Великобритания}}<br>{{флагче с име|Австралия}}<br>{{флагче с име|Нова Зеландия}}
| командир1 = {{флагче|Германия|1944}} [[Вилхелм Лист]]<br>{{флагче|Германия|1944}} Максимилиан фон Вайкс<br>{{флагче|Италия|1945}} Емилио Гиглиоли<br>{{флагче|България}} [[Асен Сираков]]
Ред 49:
[[Файл:Map of Greece during WWII.png|мини|Карта на окупирана Гърция (1941 – 1944)]]
 
На 13 април 1941 г. Хитлер издава Директива № 27, в която илюстрира бъдещето на политиката в Гърция. Той приключва [[Юрисдикция|юрисдикциятаюрисдикция]]та на Балканите с Директивата си № 31, издадена на 9 юни. Континенталната част на Гърция е разделена между Германия, Италия и България. Немските сили окупират стратегически по-важни области, а именно Атина, [[Солун]] с [[Централна Македония]], както и няколко острови в Егейско море, включително и остров Крит. Те също така окупират [[Лерин]], към който България и Италия имат претенции.
 
В края на април и началото на май, съгласно ангажиментите си по договореностите с Германия, [[българската армия]] навлиза без да срещне съпротива в [[Западна Тракия]] и заема областта между река [[Струма]] и разграничителната линия минаваща през [[Дедеагач]] и [[Свиленград]] на запад от река [[Марица]]. Останалата част на Гърция остава в Италия. Италианските войски започват да заемат [[Йонийско море]] и островите в Егейско море на 28 април. На 2 юни те заемат [[Пелопонес]], [[Тесалия]], на 8 юни, и на 12 юни заемат по-голямата част от Атина.
Ред 57:
[[Файл:German assault on Crete.jpg|мини|ляво|Критска операция]]
[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-166-0509-16, Kreta, Gefangennahme britischer Soldaten.jpg|мини|Крит – пленяване на британски войници]]
На 25 април 1941 г. крал [[Георгиос II]] и неговото правителство напускат Гърция и заминават за остров [[Крит]], който е нападнат от нацистките сили на 20 май 1941. При наличието на британски морски сили и невъзможност да се проведе военна операция по море, германското военно командване провежда крупна военновъздушна операция. С парашутни сили и масивна инвазия от въздуха е проведена офанзива срещу трите основни летища на острова в [[Малеме]], [[Ретимно]] и [[Хераклион]]. След превземането на летищата са изпратени подкрепления на [[Десант|десантадесант]]а.
 
След седемдневни военни действия и твърда съпротива, съюзническите командири решават, че защитата е безнадеждна и връщат войските си от [[Сфикия|Сфакия]]. През нощта на 24 май 1941 година, Георгиос II и неговото правителство са евакуирани от Крит до [[Египет]]. От 1 юни 1941 година островът е под немската окупация. Големите загуби на немските парашутни части, принуждават немско командване да прекрати други планирани въздушно-десантни операции, като се отказват от намеренията си за военни действия срещу [[Кипър]] и Египет.