Държава на всеобщото благоденствие: Разлика между версии

Този общ термин обхваща различни форми на икономическа и социална организация.<ref>{{cite web

}}</ref>. Социологът Томас Маршал ({{lang|en|Thomas Humphrey Marshall}}) определя държавата на всеобщото благоденствие като особено съчетание на [[демокрация]], [[икономическо благосъстояние]] и [[капитализъм]].<ref name="Marshall">Marshall, T H. Citizenship and Social Class: And Other Essays. Cambridge [Eng.: University Press, 1950]. Print.</ref>. Като правило, в такъв модел общото богатство се преразпределя чрез [[Прогресивен данък|прогресивно данъчно облагане]], благодарение на което гражданите, независимо от своя доход, получават като безплатна услуга средно (често и висше) образование и здравеопазване, а към социално слабите са насочени специални програми за социална помощ.

Концепцията основно се спира на сравнителен и исторически социално-икономически анализ на пътищата, по които се развиват Германия и Великобритания, като [[социална държава|социални държави]]. В същото време появата на съвременната социална държава се свързва главно с въвеждането на [[Кейнсианска икономика|кейнсиански модел]] на политика на т.нар. социално ориентиран капитализъм, провеждана при управлението на [[Социалдемокрация|социал-демократическисоциалдемократически]] партии.

Като синоними се използват и термините '''[[социална държава]]''' ({{lang|de|Sozialstaat}}, педи всичко в Германия, Италия и Руссия), „държава-покровител“ или „държава-закрилник“ (Франции), „дом за народа“ (в скандинавските страни) и др. Макар че понятията „държава на всеобщото благоденствие“ и „социална държава“ често се отъждествяват, първото е по-общо .<ref name="BpB">{{cite book |title= Das Politiklexikon|last=Schubert |first=Klaus, Martina Klein |authorlink= |coauthors= |year=2011 |publisher=Verlag J.H.W. Dietz Nachf. |location= Bonn|isbn= |pages= |url= http://www.bpb.de/nachschlagen/lexika/politiklexikon/18488/wohlfahrtsstaat|accessdate= |quote= }}</ref>.