Харлем (Ню Йорк): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
написах колумбия вместо Колубия
м Bot: Automated text replacement (- “ +“)
Ред 110:
=== Политика и активизъм ===
[[Файл:Flag of the UNIA.svg|мини|210px|Червено-черно-зеленият флаг на „Асоциацията за универсално чернокожо усъвършенстване“]]
„Асоциацията за универсално негърско усъвършенстване“ станала активна в Харлем през 1910 г., а „Националаната асоциация на Маркус Гарви за подобряване на негърското население“ – през 1916. НАРЧ скоро се превърнала в най-голямата в страната. Активистът А. Филип Рандълф живеел в Харлем и публикувал радикалното списание" Предвестникът" от 1917. Първата активна дейност на Афроамериканците да променят ситуацията в квартала със собствени усилия, назрява по време на Голямата депресия с движението „Не купувай от там, където не можеш да работиш “работиш“. В края на краищата това била успешна кампания за принуждаване на магазините на 125-а улица да наемат чернокожи за служители. Бойкотите били организирани главно от „Гражданската лига за честна игра“ през юни 1934 срещу универсален магазин „Блумщаин“ на 125-а улица. Магазинът скоро се съгласил да подобри интеграцията в персонала си. Този успех насърчил живеещите в Харлем, и протестите продължили под друго водачество, включително това на проповедника и по-късно конгресмен Адам Клейтън Пауъл младши, виждайки шанса да променят практиките за назначаване в други магазини на служители, да подобрят наемането на повече черни работници или наемането на членове от определени протестиращи групи. През 1935 бил първият от 5те бунта в Харлем. Инцидентът започнал с (лъжлив) слух, че момче е хванато да краде от магазин на 125-а улица и е било убито от полицията. Когато това приключило, 600 магазини били ограбени и трима мъже починали.
 
Същата година се сблъскала с интернационализма в политиката относно Харлем като харлемистите отговорили на италианската инвазия от Етиопия, организирайки големи митинги, подписвайки петиции и пращайки молби до „Лигата на нациите“. Черните харлемисти успели да се вмъкнат в избирателната политическа структура на Ню Йорк, като това започнало през 1941 с избирането на Адам Клейтън Пауъл младши в Градския съвет. Той бил лесно избран и за конгреса, когато конгресния окръг бива преместен в Харлем през 1944 г., оставяйки поста си в Градския съвет да бъдат спечелен от друг черен харлемист, Бенджамин Дж. Дейвис. Политическата сила на Харлем скоро отслабнала след като Клейтън Пауъл Младши прекарвал повече време във Вашингтон или на вилата си в Пуерто Рико и когато Дейвис бил арестуван през 1951.