Разлика между версии на „Максимилиан I“

м
→‎Управление в Германия: правопис редактирано с AWB
(връщане на изтрити данни от шаблон)
м (→‎Управление в Германия: правопис редактирано с AWB)
 
През 1495 г. Максимилиан I свиква във [[Вормс]] [[райхстаг]]а на Свещената Римска империя, пред който той представил проект за спешни реформи в системата на управление. В резултат [[Райхстаг]]ът приема т.н. „Имперска реформа“. Германия е разделена на 6 имперски окръга (Reichkreis), а през 1512 са учредени още 4. Орган на управление в имоерския окръг става окръжното събрание – Крайстаг (Kreistag), в което са представени всички държавни формирования на територията на окръга: светски и духовни княжества, имперските рицари и независимите градове. Всеки член на Крайстага притежава един глас, с което Максимилиан осигурява водещото място в него на имперските рицари, малките княжества и градове, които са опората на императора. Имперският окръг притежава компетенциите да решава въпроси за военното строителство, организацията на отбраната, набора на войската, както и за разпределението и събирането на имперските данъци на територията на окръга. Голямо е и значението на уредения [[Имперски камарен съд]] (Reichskammergericht) – върховен орган на съдебната власт в германския свят, който става един от основните инструменти за налагане на императорското влияние над териториалните князе и механизъм за провеждане на единна политика във всички германски държавици на територията на империята.
 
Опитите на Максимилиан да задълбочи реформите в империята, в това число и да създаде един орган на изпълнителната власт в империята както и единннаединна имперска войска, се провалят: князете в империята въстават срещу тези планове на Максимилиан I и не му позволяват да ги прокара в Райхстага. Освен това Максимилиан получава и отказа на княжествата да финансират Италианската война, което сериозно отслабва позициите му на международната сцена и в самата империя. Осъзнавайки институционалната слабост на императора в Свещената Римска империя, Максимилиан I продължава политиката на своите предшественици за обособяването на Австрийската монархия от империята: основавайки се на Голямата привилегия („[[Privilegium maius]]“) от 1453 г. Максимилиан I в качеството си на австрийски ерцхерцог отказва да участва във финансирането на имперските учреждения и не позовлява събирането на имперски данъци на австрийска територия. Австрийското ерцхерцогство не участва в имперския Райхстаг и в други общи органи. Така Австрия фактически е поставена вън от Свещената Римска империя и независимостта ѝ е укрепена. Фактически политиката на Максимилиан е насочена на първо място в интерес на Австрия и Хабсбургите и едва след това в интерес на Германия.
 
Голямо значение придобива и скъсването с традицията свещеният римски император да бъде коронован лично от Римския папа, за да бъдат легитимирани правата му над имперската корона. През 1508 г. Максимилиан предприема експедиция в Италия за помазването си от папата, но венецианците, контролиращи пътищата, не го пропускат. Папата, на когото Максимилиан I е нужен за създаване на широка коалиция срещу Венеция, официално разрешава на Максимилиан да използва императорската титла. Приемника на Максимилиан I [[Карл V]] вече дори не се стреми към официална коронация, а в имперското право е възприет принципът, че изборът на германския крал от курфюрстите го прави император.
1253

редакции